|
Тема |
Едно! [re: Aнrya фoн Юбepвaлд] |
|
Автор |
lkew (ghtqosbgiw) |
|
Публикувано | 17.04.04 23:51 |
|
|
В една от онези нощи, в които слънцето свети, птиците пеят, хората щъкат насам натам по диска, животните живеят, а тревата наблюдава всичко това със слаб интерес и се чуди какъв е смисъла, могат да се случат какви ли не неща. Повечето от тях са съвсем нормални (според хората) : растенето на тревата, лаенето на кучетата, изгряването, придвижването и залязването на небесните тела...
Това е ясно доказателство, че човешките същества не се отличават с особено ясно съзнание.
Но дори и хората не успяват да приемат за нормално всичко. Някои неща се случват толкова рядко, че дори и безкрайно способното да свиква съзнание на хората.... ами, достига границите на способноситете си.
Едно от тях е смъртта.
Нео отвори очи. Тъй като вече не разполагаше с такива, процеса се отличаваше с дадена метафизична неопределеност, което обаче не му попречи да забележи тънката усмивка и слънчевите очила на лицето на черепа отсреща.
- МИССТЪР АНДЕРСЪН... ОЧАКВАХМЕ ВИ.
- Какво...?!
- ЗАБАВИ СЕ.
- Къде...?!
- ДОБРЕ ДОШЪЛ... В ИСТИНСКИЯ СВЯТ.
vae victisРедактирано от lkew на 18.04.04 00:04.
|
| |
|
|
|