за мен, а и доколкото ми е известно, за почти всеки в България, Ерик е абсолютно първата среща с Пратчет. Спомням си, че ми беше адски трудно да я чета, основно заради осъзнаването, че нищо не разбирам, съпътствано от усещането, че има много за разбиране. На нищо подобно не бях попадала преди и, макар че не можех да обясня защо, усещах, че ми харесва - нещо като това да намериш дребно парченце, нещо напълно непознато, което обаче ти намеква, загатва, че е част от нещо по-голямо, цял свят дори, и те кара да тръпнеш в очакване да се запознаеш с този свят и всичко което той ти обещава.

Прочетох книгата и май веднага почнах да я препрочитам - нещо, което досега ми е "причинявал" само Пътеводителя. По онова време бях малка (по сегашните си стандарти :) ) и книжлето се оказа предизвикателство за общата ми култура. И сега изпитвам удоволствие като си спомням, колко приятно беше първо наум да проследявам отпратките към реалните история, митология и култури на света в който живея, пречупени през странната, непозната ми дотогава пратчетова визия, а после да свиквам, да се напасвам, и да усещам УДОБСТВОТО на същата тази, сътворена като че ли от "пиян, хълцащ стъклодухач" призма, илюстрирана от не по-малко изчанчените, сякаш следващи извивките на превратната й логика произведения на Джош Кирби.

И досега "Ерик" ми е най-препрочитаната пратчетова книга (е, добре де, до голяма степен, защото е малка :}), и досега изпитвам огромно удоволствие да я разглеждам, и да се хиля на цитати от нея, и дори в момента усещам, че ме обзема непреодолимото желание да я препрочета наново, но май заплашващия да се превърне в ранен час, ще ме спаси :)

Направо ти се чудя Зафоде, как си успял да срещнеш прилична литература и така да се разминеш с нея? И при все цялата "Божествена комедия", "Троя" и какво ли още не в нея, да твърдиш, че била Т Ъ П А ?! О_о

You say I'm a bitch like it's a bad thing.