Големите стъпки в снега скоро накараха всички в групата, дори и Икеларион да замлъкнат и навъсено да втренчат поглед в невероятно огромните отпечатъци. Сега вече всички ходеха плътно прилепени един към друг. Само Суоми переше напред, без дори да се замисли за това, чия ли голяма лапа е минала оттук и колко ли високичък е собственика и. Сепна се, и то доста мързеливо едва когато ленива, космата лапа се пресегна и улови фаса на поредната му пура преди още да е стигнал до снежната земя.
- Всеки път го правиш, мътните те взели. – боботещия и лежерен глас достигна до ушите на замръзналите пътници и кой знае защо ги стопли. А може би се стоплиха, защото се доближиха толкова плътно един до друг, че в един момент не се знаеше къде започва Амирлин и къде Икеларион.
- Сноули. – изрече Суоми и му кимна разсеяно – Радвам се да те видя. Отдавна не са те пращали като Водач.
- Е. Бях зает. Знаеш как става. Жени, деца. А и отдавна не са минавали Избрани насам. – Суоми кимна.
- Което си е вярно, вярно си е. Но сега е време. – Сноули размърда големите си космати уши и се обърна към скупчилата се нещастна дружинка. Огледа ги от главата до петите. Бледо-сините му очи се присвиха.
- Горе май пак са осрали нещата. – Суоми вдигна безпомощно рамене и бръкна в джоба си, за да изкара поредната пура.
- Не ми напомняй.
- Е. Има някакъв прогрес от предния път. – Суоми скептично заби поглед в него и драматично погледна часовника си.
- Не са казали нищо от десет минути. Все още не могат да схванат каква е работата, нито дори на къде си тръгнал. И тези хора ще унищожават света, представи си.
Групата не помръдна. Информацията се стелеше през снежната пелена, но така и не успяваше да достигне до измръзналите им мозъци. Сноули се усмихна и разкри пред скупчилото се множество ослепително белите си и остри зъби.
- Здравейте, приятели! Как сте днес? – Мълчанието осезаемо запълни всяко празно кътче наоколо. А празните кътчета наоколо определено не липсваха. Кълбо информация все пак успя да достигне до мозъка на Икеларион.
- Ти си йети. – Сноули се ухили още повече и с ентусиазъм се обърна към брадясалия мъж, успял да запали пурата си.
- Нали ти казах. Има напредък от предните пъти.
- Да унищожим света ли, каза? – Друго парче информация явно се бе добрало до Амирлин.
- Ти мен уважаваш ли мъ? – включи се и единия от тримата деградирали пияници, на който въпреки сериозния ръст всички викаха Малкия Джон. Останалите двама закимаха одобрително на въпросът му и посегнаха към лъковете, преметнати през рамената им. Извиниха се едва след унищожителния поглед на Амирлин.
- Може би имахте предвид “Да спасим света”. – помогна тя на леко стъписания Суоми. Две минути бяха нужни, за да се установи, че боботенето не идва от свличаща се зад гърба им лавина, а от здравия смях на Сноули.
- Забавно момиченце си…Аргхххххх! – Сноули запищя и заподскача, хванал зачервената си лапа. – Какво? КАКВО?!?
- Ще видиш ти какво. Само още веднъж ми кажи “момиченце”. – Йетито бавно и оправдателно вдигна ръце.
- Вижте какво. Ако ще работим заедно трябва да сме приятели. Нека поработим върху кооперативността и съпричастността на групата. Нека бъдем толерантни. Нека бъдем заед…
- Един за всички. Всички за един. – Пълен с ентусиазъм мъжки глас прекъсна за радост на нещастната група току-що започналата реч на Сноули. Младеж със смешна шапка с пера, яхнал вран жребец се спря пред тълпата и се поклони до земята. – Арам Ис на вашите услуги, уважаеми дами и господа. Днес аз ще съм вашия ключ за портата на Края.
- Чудесно. – изкоментира Суоми и изхвърли фаса си. - Да вървим.
- Да тръгваме тогава да унищожим света! – жизнерадостно извика Арам Ис. Амирлин ядно го изгледа. Суоми изпъшка.
- Ето пак. – Амирлин тропна инатливо с крак. – Никъде няма да ходим преди да обясните защо няма да спасяваме, а ще унищожаваме света.
- Точно така! – включи се и Икеларион. – И въобще няма да ходим на никакъв Край. Чувал съм, че не е особено кокетно местенце.
- Но нали вие сте Избраните? – с недоумение попита Арам Ис.
- Нищо не съм избирал! – контрира го Робин. – И таз бира дори не съм я избирал аз. Кой изобщо пие подобен боклук? Ти си полицайка, арестувай глупавия барман. Бирата ми е разредена. А дори не съм си я поръчвал!
- Аха! – провикна се Амирлин. – Кражба значи?
- Кого наричаш ти крадец? – тримата облечени в зелени дрехи мъже скочиха като един и заобиколиха Амирлин. Тя от своя страна бе извадила черния тефтер от джоба си и драскаше като обезумяла акт след акт.
- СТИГА ВЕЧЕ! – Суоми хванал се за главата скръцна ядно със зъби. – Вие сте Избрани. Когато стигнем до Края вие ще решите Как Да бъде УНИЩОЖЕН Света.




There is no spoon