Мм :)

причината да харесам магоизточник обаче беше, че най-накрая магьосниците ни бяха показани в съвсем друга светлина. И най-вече Ринс. Защото има малки каши, от които може да си се измъкнеш, натрясайки ги на накой друг и всичко си е ок.... но има и КАШИ, от които няма как да избягаш, просто защото няма кой друг да ги спре. И тогава вече хората се делят на Магесници и обикновени овце.

бай дъ уей ринс направо щеше да ме дразни, ако не беше спасил света няколко пъти без да иска и веднъж напълно нарочно и целенасочено. Това енеощ, което всеки уважаващ себе си литературен герой трябва да направи в живота си :)
А краят на Магоизточник ми е любимият завършек на дискуорлдов роман, доколкото си спомням.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите