Гот ми е!
Книга.
оооооо, книгааааа....
Така, превъзнасянето на всяка следваща книга на Пратчет е типично за мен, и все пак - Тая Книга Я Превъзнсям Батка!
Тик-так
Фрашкана с не нови, но добре развити идеи,невероятни персонажи : Лу Тзе и Ле Гион, неоразимите Бял (агент Смит в бяло о даааа), Игумена, Рони... Малко претупана - май е превода, не знам - но испълнена с МНОГО неща, които са подобаващо яки. Аз се кефя безмозъчно на источните култури, но предполагам, че не можете да не харесате монасите на историята, колкото и да се стараете. И чистачите.
И Пътят! Оооо да...
Тик-так
Идеята е толкова великолепно показана... О, някой непредубеден читател може да реши, че Пратчет се прави на интересен, но ние си знаем, нали? Пътят, пътяяят... За него е тая книга, за пътят. Пътят, който обикновенно изминаваш, цепейки времето. Май хората му викат "Живот".
Тик-так
Много се кефя на всичко, което може да се разбере по три различни начина. Може би превода не е толкова лош, щом успях да си направя задълбочено и детаилно разбиране за книгата?
Тик-так
Малко вероятно. Не се сетих за нито една преводаческа очевидна тъпотия (само за няколко непреводими игри на думи, които по никакъв начин не мога да се и опитам да схвана без оригинала в ръка) , но това е втората книга на Пратчет, която четях с горчив вкус в устата си. Втората ПОРЕДНА при това. Хъм.
Тик-так
Какво мога да ви кажа без да ръся спойлери? Нищо повече! Уикенда ще я прочетете (ще сте я прочели евентуално) и тогава се надявам да говорим по въпрса. Оооо, книгата Е...
Тик
(смрък) ама свърши. Дори един лош превод не е пречка да изживееш съвършен миг...... но е толкова кратък...
...так...
(...безкрайно кратката частица събитие, пулса на времето, настоящето)
"War does not determine who is right, war determine who is left."
|