И сега ще обясня "аз защо".

Първо, "Само Ти можеш да Спасиш Света" разглежда (покрай всичко друго) правото на Геймъра да бъде. Тоест правото му да БЪДЕ. И от него да зависи нещо...
Пратчет е разбрал. Разбрал е какво са игрите.
Те са свят - свят и огледало на световете.
Второ, книгата е епична! Много епична, красиво епична, смешно епична. Леко, кротко, Пратчетовски ЕПИЧНА КОЛКОТО ВЛАСТЕЛИНА най-малко! Красива. Пратчет развива героите майсторски, но на заден план - а това, което е отпред е епичността. Една малка велика незабелязана епична глупава задължителна битка. Нищожна разбира се - какво значение има едно човечество - и едно добро - още по-малко рисувано, фалшво такова?
А де? И хората са рисувани.
Трето, тази книга ме научи на нещо. Нещо важно. Нещо безценно, без което сега нямаше да съм същият сладък, готин... опа... Затворен, полуасоциален, болезнено доверчив, излишно добър глупак. Нещото, което ме кара да спасявам цивилните, дори това да значи ботовете да стрелят по МЕН, нещото, заради което половината мисии на СтарКрафт съм ги минавал по няколко пъти, в търсене на начи да не губя единици - и да не убивам повече, отколкото трябва. Нещото, което игра вместо мен пет и половина пъти, над осем часа, опитвайки се да спре зергите в мисията, в която те ми отнемат Кериган. Нещото, заради което на Хитмен използжам упойка вместо жица, въпреки че твърдя противното. Нещото, което е сила - но само за слабите като мен.
Не мога и да искам повече от това "нещо" - нито от Пратчет, нито от някого въобще.
Какво е това нещо?
И аз не знам. Но то принадлежи на Джони - питайте него, той сигурно знае. Може да е черен чувал, пълен с добро - гъсто, буцесто, съскащо през дупките. Малко добро за черни дни.









Ето за това обичам Джони. И за небрежната великолепна непринуденост на романа, на героите му. На неопитният човек, решил да бъде ... ами Човек.
Да бъде един от многото, ама себе си. Да маневрира. Да съществува имагинерно.





----------------------------------------

Пък ти защо толкоз го мразиш?

Awartha uin i dыr cenedril o anann...