Дайте да обсъдим!

Като гледам който е използвал линковете е имал няколко дни преднина; аз я получих в Петък.

От моя страна мога да кажа:

1. Зряла, хубава история хвърляща допълнителна светлина върху не толкова добре осветените досега персони на Сибил и Уиликинс.

2. Стражата винаги е била и винаги ще бъде Ваймс. Мисля че Тери се отказва от идеята да центрира върху Керът още след Стражите. И правилно. Персоната Ваймс е по-интересна....

3. Написах зряла. Имам предвид че поне за мен Снъф е написана много "истински" - мотивите, поведението и действията на героите е точно каквото би се очаквало от реални личности. Никакви бели конци и внезапни необясними действия.

4. Има нещо различно в стила на писане, но не ми стигат филоложки познания (особено по английски) да го определя. В никакъв случай не казвам че има регрес, просто е различно.

5. Застъпени са, както винаги, множество общочовешки теми. В Снъф се набляга а феномен непознат на българите - животът и действията на аристрократи които притежават много земя (и слуги). Засягат се още темите: отношенията между господар и прислужник, робство, право на самоопределение, класово самосъзнание. Можете да си преставите, че Ваймс в ролята на едър земвладелец-аристократ е източник на множество комично-сериозни моменти.

Ами не искам да Ви развалям четенето затова ще спра дотук. Малко бисерче за добро настроение:

The coach rumbled down the far end of the bridge and up a long drive to, yes, the stately home, presumably so called, Vimes thought, because it was the size of the average state.

Приятен ден,
Кайл