Съвсем нормална ситуация, какъв парадокс... :)


За любовта - абе уф, състезанието беше метафора, тук става въпрос за пропаст. Днес се обичате, след месец се обичате, след половин година обаче някакси си личи, че той не ти дава онова неизразимо с думи еднакво виждане за свеята, от което имаш нужда - и го търсиш другаде. След година вече е нормално да го правиш, след две просто не намираш в него нищо, освен временно убежище от проблемите си. Неспособно да те разбере убежище, създание, от което вземаш като от... човек. От ония, нормалните.
Създание, върху което паразитираш, едва ли не :)

Тези, които смятат, че любовта може да победи всичко, просто не са си имали работа с бдж :Р
Тя не може. Дамнит, тя трябва да се пази от света, не да те пази от него.

Ъфкорс, обичта е нещо съвсем друго и е чудесна основа на приятелство, с евентуалните вторични производни приятелство-със-секс-в-него и брак :)
Но и тук кур, светлите (неосъзнато) имат отчаяната нужда от онази сигурност, която се опитват да дадат на хората, а нея могат да открият само в онзи, който резонира с тях. И тук една пропаст = нулева сигурност. Пак са си сами, просто са с някой друг. Търпят в името на любовта, но тя не стига, за да затвори дупката.

Т.е., светлият спокойно може да обича многократно по-силен или по-слаб маг от себе си, но не може да получи от него онова, от което има нужда, а все пак това е в основата на връзките.

lmaorotflwtimypapmp, lol

Редактирано от ikew на 17.08.06 02:12.