Ама ъфкорз разбира се, че не е. Аз съм го написал даже.

Ама както и да е - да не кривим темата. Мисълта ми беше, че Пратчет пише историите си на база на известни случки, истории и прочие. И в книгата за фантома е пълно с такива. Забежки има и към други безкрайно известни архивни мюзикъли/филми: Котки, Аз пея под дъжда.... пък историята с пеенето на Пердита и Кристина, т.е. едната пее, пък другата само си отваря устата е направо класика. Така е и в другите две-три книжки свързани с изкуството - за музиката с камъни, за киното и за театъра (там пък яко Шекспир)....

Редактирано от пopyчиk Pжeвckи на 01.06.06 16:34.