Мордред, не съм съгласен с теб
Забелязвам у всички "толконисти" (да ме прощавате за кавичките, ама отвътре ми идва ) някаква мания за детайлност. Спомням си даже как някой разказваше, че самия Толкин е объркал нещо, щото на едно място казал, че няма двама елфи с еднакви имена, а на друго сам се опровергал, кръщавайки двамина по един и същ начин. Или нещо подобно. Та това ми е думата - заради някакво излишно (според мен) задълбаване с подробностите, читателят се превръща с по-голям Толкинист от самия Толкин. И тук иде въпроса - това ли е най-важното в книгата? На кой пръст е носил пръстена Фродо в отделните глави? Какъв цвят е брадата на Гандалф? Може ли да се повтарят имената на Елфите? Ами.. какво става с историята? С авторовия замисъл?
И как така реши, че при Пратчет (цитирам) "всичко е локално, самите книги са писани със замисъл, че читателя не е чел останалите (особено кефи по колко начина описва що е то диска)."? Нима някой може да се изкефи максимално на Ваймс без да е проследил образа му във всички книги? (Пример - кеф ли е да чете човек "Нощна стража" без да е чел предишните книги за Стражата?).
Но и това не е важно. Важна е историята. По отношение на която (замисъл, стил, философия) Пратчет е по-напред в личната ми класация. От Толкин, де

И един въпрос - я ми дайде пример за лична философия, възгледи и разбиране на реалния живот от страна на Толкин? Освен, разбира се, Всеки може да промени бла-бла, независимо на колко сантиметра е от тревата! (Аплаузи, титри)

Поздрави!