- Смърт чааакаааай!-Провикна се Архиканцлера.
Смърт се обърна бавно. Изглеждаше по-ухилен от всякога, а това беше трудно да се каже за Смърт поради факта, че той винаги изглеждаше ухилен.
- ЗА ПРЪВ ПЪТ НЯКОЙ МЕ ВИКА И ТИЧА СЛЕД МЕН. ОБИКНОВЕНО ВСИЧКИ ТИЧАТ В ОБРАТНАТА ПОСОКА, НАЙ ВЕчЕ..ХМ...РИНСУИНД. ТОВА Е НЕЩО НОВО.
- Точно ти ни трябваше!-продължи разпалено Архиканцлера.
- АЗ? ВИ ТРЯБВАМ?- това беше най-близкото изражение на Смърт, което можеше с малко повече, добре де много повече въображение да се сравни с повдигане на вежда.
- Има някои въпроси, които ни смущават- не се отказа Ридкъли.
- И ПРЕДПОЛАГАМ ТЪРСИТЕ ОТГОВОРИ?
*Въудушевено седморно кимане + 1 скакалец*
- В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ЩЕ ДОПЙДЕТЕ С МЕН.
- Ъ?
-Ъ?
-Ъъъ?
-Ъ?
-Уук?
-Ъ?
-Ъъ?
-??
Всички се взряха в МеТлИтЕ, които държеше Смърт.
- Но това е абсурдно!- Възпротиви се Архиканцлера.- Метлите са за вещици. НИкога не бихме се унижили до толкове, че да.... Ей, Смърт!! Стой! Къде отиваш?!?!?!
Седем чифта очи + 1 скакалец в пералня проследиха пушека след мотора на Смърт....

---------

- Това е нелепо!- изстена Лекторът - Дано никой не ни види.
- Архиканцлерю, дръжте се с 2 ръце за това чудо и оставете птиците, защото ще паднете.- процеди Старшия дискусионен наставник през тракащите си зъби.
- Само да ми паднеш гадинке!- разкрещя се Ридкъли, а през това време Декана отчаяно въртеше главата си:
- Къш! Къш! Махайте се от тук!
- Аз...-започна плахо Пондър- мисля, че ще повърн...блааа..на...
- Как е Кофчежника?- заинтересува се професорът по неопределени изследвания
- Уук уук.- отвърна библиотекаря, който се беше сбутал в единия край на метлата, за да може на другия и + цялата друга метла да сложат пералнята. не им се мислеше какво щеше да стане ако метлите случайно се радалечиха, но нямаха време да ги връзват. От Смърт се виждаше вече само едно черно петънце.
Изведнъж метлите се раздалечиха. Чу се глухо тупване...

-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите