По същото време в друга реалност / Фен клубове / Тери Пратчет

Баба Уедъруекс оглеждаше терена и се чудеше къде да си паркира метлата. Сбърчи нос и точно мислеше да проклине този, който реши събора да се състои на това МяСтО със застоели езера и блата, но се отказа, защото не беше сигурна дали не бе тя. Баба погледна небето- беше мътно и се канеше да вали. Да му се невиди, шапката и беше прекалено нова, за да я сполети такава мокра съдба. Прочисти гърлото си и точно се канеше да се провикне, когато нещо или някой разкйлати метлата и и шапката и се катурна на земята. така де, там където би трябвало да има земя.
- Бъди по - внимателна Ог. За втори път се блъскаш в мен днес.
- Съжалявам, но мъглата е по - гъста от Анкх- Морпоркско кафе.
- Защо въобще ни беше нужно да правим събора тук се питам- измърмори Маграт.
- Защото сме вещици в Чужбина - оправда се Баба и се наведе да си вземе шапката, но срещна нечий поглед под нея. - Не са ли ви учили, че е неучтиво да подслушвате чужди разговори господин ъ-ъ-ъ...гпосподин Труп?
- Винаги съм си мислила,- продължи Бабчето- че Чужбина е нещо повече от застояли езера и блата, които доста трудно бих могла да назова Мъртви поради факта, че в тях плуват доста живи трупове. Поне да имаше и ферментирали плодове.
- Какво по- вещицово от това искаш?
- Фермен...
- ЗДРАВЕЙТЕ.
- Ти пък какво правиш тук? - намръщи се Баба.
- ПРОСТО МИНАВАМ. ОТИВАМ ДА ПОСЕТЯ ЕДИН СТАР ПРИЯТЕЛ.
- О, кога успяваш да завържеш приятелства? - заинтригува се Маграт.
- НАМИРАТ СЕ ТУК - ТАМ.
- А пък аз бих предполажила, че въпросния стар приятел е морско свинче ако не знаех, че има Смърт на мишките- продължи да умува Чеснова.
- Писук?
-ТАКА И ТАКА ПОПАДНАХ НА ВАС...КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ НЕЩО ЗА КАУЗАТА?
- За каузата?- недоверчиво продължи Баба.
Бабчето се изкиска:
- Това да не са вид ферментирали плодове?
- КАЗАНО ПО ДРУГ НАЧИН ИСКАТЕ ЛИ ДА ИМАТЕ ЗАСЛУГА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА СВЕТА...ВСЪЩНОСТ ИМАТЕ ЛИ ДРУГ ИЗБОР.
- И какво се иска от нас?- Вихронрав си нагласи шапката.
- ДА ЗАНИМАВАТЕ МАГЪОСНИЦИТЕ С НЕЩО, ЗА ДА НЕ СЕ БЪРКАТ..ХЪМ...ТАМ КЪДЕТО ВИНАГИ СЕ БЪРКАТ.
- Ако трябва да ходим пак обратно чак до Анкх- Морпорк няма да стане- отсече баба Вихронрав.- Ние точно пристигнахме. Аз от тук не мърдам!
- ТОГАВА ТЕ ЩЕ ДОЙДАТ ТУК.
- Така по-бива.