Захари нито е от клубъ (док. знам), нито ми е чедо, та да го защитавам. Аз с друго се будалках в първото ти определение за текста му - с клубъ и царящото му словесие се будалках всъщност... ама днеска не ми е ден да се самотълкувам.

Исках само да обърна внимание на следното:

1) и двамата с тебе явно сме чели необходимите вагони. начи и двамата сме "професионални читатели" (обаче в конкретния случай аз съм по-професионален,понеже мога да ти кажа кое беше оня "някой", който въведе понятието ;);
2) ти намираш автора за трудносмилаем (" с голям зор дочетох до края"... в което се доближаваш до преобладаващата част от отзовалите се в темата - всички без мен, май, като се замисля :), аз пък го смилам без съществени повреди по челюстта. Сходно е положението и с твоето <-> моето отношение към хумора му.

1) + 2) = ?

...Ами, поне аз както го виждам,
на тоя етап от деня и Вечността:

Няма обективни оценки (както и "грешни вкусове").

Няма Истина.

Има само... ами каже я де!

(Ига! те! баналната история, дето я докарах... Отивам да се промивам с нещо по-Пратчетовско...)

К:(

* Аз обичам... * Аз Обичам!!! *