Ами...сега започваме? Както и да е...Почвам историята с любимия си герой Ринсуинд и, естествено, с готиния пич Сандъчко...Всеки нататък да включва своите любимци и да ги заплита в действието...

Представете си едно огромно здание...Или по-скоро не огромно, защото това предполага някакви граници в човешкия свят....Да де, ако света на Диска, със всичките му джуджета, тролове, неумрели, неживи може да се нарече човешки. В такъв случай в приблизително (демек петнайсетина процента) човешки свят...А това здание няма такива (става дума за границите, де)...Сякаш онова, което човек (и всички останали, които вече изтъкнахме) може да види от тази сграда е само намек за необятността й...С други думи - представете си Невидимия университет.
Говори се че в него се създават цели нови вселени. Говори се, че в него древни магове си играят със съдбата на света. Говори се, че Библиотекарят им е човекоподобно...*
_____________________________
*както никога всичките слухове са истина....
______________________________
Но обекта на вниманието ни не го интересуват подобни неща. Това е защото почти цялата му любознателност се е изпарила, след като е научил прекалено много*
* предимно знания от сорта на "колко смъртоносни неща могат да ви се случат в един ден"
Това е Ринсуинд, може би най-пропадналия, а може би най-великия магьосник на Диска. Зависи откъде го погледнеш (Ринсуинд винаги гледаше на проблема от специален ъгъл...Какъвто и да беше по сила, той си знаеше, че е най-живия магьосник на Диска. И се стараеше да се поддържа в това състояние). Засега няма с какво толкова да привлече ничие внимание, защото в момента просто кротко си похърква. Чува се нещо от рода на "хъррр-аааргхнедей"...Кой знае какво сънува.
Изведнъж се чу тътен. Леглото на Ринсуинд се разтресе. Това което би учудило страничния наблюдател е събуждането на магьосника. От състояние на кротък (почти) сън той стигна да стартова позиция без никакво видимо движение. След това се огледа и малко гузно каза:
- Добре де, нищо ми няма. Но това не пречи на някои странни случки, като да речем....стаята ми заедно с мен да е била отнесена нанякъде...
Той се плесна по устата и се огледа по-добре...Ами да, в стаята му се усещаше липса на шума, така привичен за Анкх-Морпорк. Отвори вратата и изпищя. Затвори я бързо и се свлече на земята. После, подтикван от любопитство, пак я отвори. Този път пищя по дълго.
Пред вратата на стята му липсваше нещо. По-точно усещаше се липса на Невидим университет.
- Мисли логично - изглежда каза на себе си Ринсуинд, защото в стаята му имаше само още едно същество, но то спеше. - Значи някои не е искал да ме смущава и за това ме е отнесъл заедно със стаята ми. Изглежда че този някои иска да ме запази жив...
Тази мисъл не го ободри. Беше виждал (или по-скоро те бяха виждали гърба му) мъчители, които могат да запазят човек жив години наред.
Значи, предстояха му интересни времена. По дяволите! Ама не! Той отиде и си легна. Каквито и времена да го очакваха, те щяха да почакат.
След малко се чу равномерно хъркане, с тук-таме някой тих писък.
Всичко беше наред. До сутринта.

Друга стая, друго място.
Чу се потракване на зарове. Но те не се намираха върху модела (може би) на света на Диска, който боговете използваха за игрална дъска, а бяха в ръката на доста озадаченото Провидение. Той изглеждаше нещастен.
- Но как така...-запъна се като магаре на мост Провидението. - Не разбирам...
- Виш шега, пиш - въздъхна Офлър - богът крокодил. - Обашнихме ти го веше два пъти...
Офлър се запъна, а Дамата се усмихна по начин, който владеят само определени раирани представители на семейство котки. В очите й, по-точно в двете изумрудени вселени, които й служеха за очи, проблясна пламъче.
Богинята се приближи до Офлър и го потупа по рамото.
- Мисля че аз ще обясня по-добре ситуацията на нашия обичан, макар и несхватлив приятел. - Дамата се обърна към Провидението. - Виж сега, стари ми колега, Великият бог Ом каза че...
Тя му обясни. Той я изслуша. След това захлупи лицето си с ръце и заплака. Както междодругото направиха и повечето богове около него.
- Но как така... - заекна Провидението. - Не възможно. Тоест той, не може да иска от нас да спрем с игрите...да спрем да контролираме хората....
- Тошно това ишка - профъфли тъжно Офлър. - Каша ше трабва да прештанем ш игрите, зашото били тъпи (хорово ахкане) и че ишкал да види какво могат да направят `ората ишправени шами пред необишайни обштоятелштва. Ишкал, моля ви ше, да рашбере човешкия им потеншиал. Ние шме можели шамо да им помагаме... - тук изражението му стана още по-тъжно. - Което значи - никакви шарове...Също така Ом каша, че това от което Дишка се нуждае е едно хубаво раштръшване....
Боговете заклатиха мрачно глави. Те най-добре знаеха от какво се нуждае Диска - да ги оставят на мира.
Слепият Йо вдигна глава, осенен от мрачно прозрение.
- А някой знае ли - попита той с мощен, но треперещ глас - в какво се състои това разтръсване?
- Не - ухили се злорадо Дамата.
Предстояха интересни (а и най-вероятно смъртоносни ) времена...Това й харесваше.
Дори гореспоменатите животни биха завидяли на усмивката й.

ПД: знам че не е особено хубаво, ама вие продължавайте...Да видим какво ще излезе...а ако искате почнете ново шото това нещо не стана добре...