Мммм, и на мен ми е много любима...
Когато излезе първото издание, таман преживявах дълбоко фенството си към една рок-група... Тази книга беше писана за мен... И тази книга е причината да се идентифицирам със Сюзън...
Има много хубави неща за рок-музиката, като това, че китарен акорд е бил началният звук, от който се е появил света...

Това беше музика, която не само можеше да избяга, но пътьом за навън можеше да обере и банка. Беше музика със запретнати ръкави и разкопчано горно копче, която вдигаше шапка за поздрав, усмихваше се и крадеше златото.
Беше музика, която стигаше чак до нозете, без да се обади на господин Мозъка.
...
От нея на човек му идеше да събори стените и да се възкачи на небето по огнени стъпала. Дощаваше му се да изключи всички щепсели, да изхвърли всички шалтери и да пъхне пръсти в електрическата мрежа на вселената, за да види какво ще стане след това. Дощяваше му се да боядиса вратата на спалнята си в черно и да я налепи с плакати.

Редактирано от Firebird на 29.07.04 15:50.