"Ерик" е великолепна книга - един автентичен Пратчет (не че останалите са по-малко автентични, де, те са също толкова автентични, само че "Ерик" е още повече). Всъщност това е парафраза на пасаж от "Ерик":

"The trouble is that things never get better, they just stay the same, only more so." -- Terry Pratchett, Eric

Едно от нещата, които ужасно харесвам у Пратчет, е настойчивото му желание да захваща скучни ежедневни проблемчета и да ги довежда до абсурд. В "Ерик" той дава на разглезения тийнейджър три желания и след това ги изпълнява - буквално (особено това за "вечния" живот е много трогателно). ;-) Да не говорим за поувехналата най-красива жена на света - "изглежда привлекателна под подходящо осветление".

Книгата е една от най-наситените на забавни мисли:

- "There's a door"
- "Where does it go?"
- "It stays where it is, I think."

***

While working his way along a wall he came to a huge door, which artistically portrayed a group of prisoners apparently being given a complete medical check-up [Бележка под линия: From a distance it did, anyway. Close to, no].

***

"You mean mysterious ancient races of Amazonian princesses who subject all male prisoners to strange and exhausting progenitative rites?" said Eric, his glasses beginning to fog.

***

The consensus seemed to be that if really large numbers of men were sent to storm the mountain, then enough might survive the rocks to take the citadel. This is essentially the basis of all military thinking.

***

- "What shall I do?"
- "Well, if you see anything crawl out of the sea and try to breathe,
you could try telling it not to bother." -- Rincewind and Eric at the Beginning of Time

Както в повечето ситуации с интересни книги, които са ми били скучни на първо четене, бих препоръчала, ако "Ерик" се стори отегчителна някому, да скатае книгата и да я пробва отново след пет години. Методът е изпитан и работи. ;-)

Hellen