Няколко думи за Кодекса на Теодосий и християнизацията

Може би човешката памет е наистина къса, а по този начин се оправдават и събития случили се по-отдавна. Когато в България стане въпрос за Османското владичество, то неминуемо възниква и темата за насилственото налагане на чужда и нова религия, а именно ислямът. Създават се филми като "Време разделно", тъмните краски се ползват с пълни кофи, а в други случи като с Борис от сходна история се раждат светци. Коментирайки исляма в България го възприемаме като ново и чуждо за тук нещо, но забравяме, че тази нова религия е била чужда и е налагана насилствено в един период, а в друг вече се е превърнала нито в чужда, нито е била приемана единствено насилствено. Тук обаче възниква и един друг въпрос, а именно дали този процес и това явление е нещо ново, а отговорът му идва незабавно и той съвсем категорично е отрицателен. Нова и чужда религия е било и християнството в този край на света, тъй като то самото се е зародило сред юдеите и дали ще се определи като секта, ерес в юдаизма или просто негова рожба е друга тема. Не бих си позволил да коментирам вярата на хората, но бих си позволил да коментирам именно институционализираната религия, както и процеса на превземане на власт от същата.

Процесът на християнизация, под давлението на множество фактори и основно на по-голямата времева отдалеченост, както и умишлената цензура от своите описвачи, е представян доста по-позитивно, по-леко, по-милосърдно и по-нежно. От години се прокрадва една идея за лек и плавен преход от езическата античност към християнския мир, което нито се потвърждава от археологическите данни, нито и от тълкуването на другите. На тази тема е и един двутомник, който ми попадна преди време и който чрез един много добър анализ на представения материал (за съжаление без данни за земите на дн. България) показва, че живото езичество, т.е. следването на традиционната вяра и обредност на съответните народи и земи, е проблем до доста късните 4-5 век, а на места и до много след това. Книгата е: Frank R. Trombley, Hellenic Religion and Christianization c. 370-529. 2 vols. Religions in the Graeco-Roman World 115. Leiden: E.J. Brill, 1993-94. Pp. xiii + 344. Pp. xv + 430. В този труд авторът отделя внимание и на едни пасажи от Кодекса на император Теодосий и на свързани с тях сведения, които като цяло са доста непопулярни и не се коментират много в нашата наука, а още по-малко в по-широк план, а почти никак в училище. По този повод тук съм подбрал някои доста интересни извадки от Кодекса на император Теодосий, които съвсем ясно представят усилията на законодателя в онези години и съответно последствията за нарушителите на тези заповеди, каквито са се явявали хората, които са продължавали да следват вярата на своите предци.

Тук е редно и да се каже, че е доста странно, когато някои наши съвременници се наричат родолюбци и в същото време се обявяват срещу всичко, което е унаследено от предците ни и го наричат с пейоративното название - езическо. Хубаво е да се знае, че ѩзыкъ в старобългарски означава народ, т.е. употребявайте правилно тази дума и я осмислете, защото народните ни неща, които са ни предадени от предците ни, които са изначално и/или естествено оформили се в културната ни памет, е нормално да бъдат езически, т.е. народни, в което поне аз не виждам нищо обидно.

В Кодекса на император Теодосий съвсем ясно е представено как държавният апарат някога е извършвал един процес на християнизация, който определено не е бил осъществен со кротце и со благо, а в доста случаи со много кютек.

По повод цитирането, то в началото е мястото в Кодекса на Теодосий - CTh., а на края на фрагментите е годината, в която е издадена регулацията. Преводът е мой и е на определени фрагменти от руски език по изданието Кодекс Феодосия «О язычниках, жертвоприношениях и храмах» / Пер. с лат. и комм. М. А. Ведешкин // Научные ведомости Белгородского государственного университета. 27.2013. 38-47.


CTh.16.10-49
Заповядвам: във всички области и също във всички градове незабавно да се затворят храмовете и така, чрез затваряне на достъпа, да се отнеме възможността свободно да съгрешават хората със суеверията. Също постановявам да се спират всички от извършване на жертвоприношения. В случай, че някой извърши нещо подобно, наказанието му ще е да бъде екзекутиран с меч. Иззетото имущество (на виновния) постановяваме да се отнеме в полза на фиска. По подобен начин следва да се наказват и управителите на провинциите, които не се грижат да наказват престъпниците.
Издадено в декемврийските календи в година четвърта от консулството на Констанций и третото консулство на Констант от августите. (01.12.346 [356]).


CTh.16.10.11
На никого да не бъде разрешено да извършва жертвоприношение, никой да не посещава храмовете, никой да не почита светилищата. Нека хората си дадат сметка за това, че нашият закон ги предпазва от възможността на извършват нечестиви дела, така че ако някой, въпреки забраната, замисли да извърши нещо, което е свързано с божествата и тяхното почитане, то нека знае, че никаква милост няма да го освободи (от заплащане на наказанието). За съдиите важи същото – ако някой от съдиите, разчитайки на привилегиите на длъжностните лица, влезе, при изпълнение на своите задължения, в осквернено място, то нека този нечестив светотатец да бъде принуден да внесе 15 либри злато в нашата хазна; служещите му, ако обединявайки силите си, не се възпротивят (на нечестивеца), нека също бъдат принудени да внесат същата тази сума.
Издадено 16 дни преди юлските календи в Аквилея в годината на консулството на Тициан и Симах (16.6.391).


Откъс от CTh.16.10.12
…
Освен това: ако ли някой, за смях потрепери пред тленните, от тях сътворени образи (на боговете), го почете с кадене на тамян; или (почете свещено) дърво, завързвайки на него ленти; или пък, повдигайки тревни чимове, издигне жертвеник (и на него) на някакви изображения се опита да поднесе жертва, ако и да е най-нищожната – с това нанася не малко оскърбление на религията. Виновният в подобно оскърбление на религията ще бъде наказан с конфискуване на дома или имението, в които е извършвал обредите на езическото суеверие. Защото от нас е постановено, че местата, където бъде забелязано кадене на тамян, трябва да бъдат присъединени към нашия фиск, в този случай ако бъде установено, че правата над тези принадлежат на кадящите с тамян.

Освен това: ако някой се опита да извърши такова жертвоприношение, в храмовете или в светилищата, в сградите или в полето, и в други места, а и когато при това бъде установено, че тези места са били използвани без знанието на собственика, нека (собственикът) бъде принуден да внесе двадесет и пет либри злато за наказание. Така наказанието ще бъде както за този, който принася жертвата, а също и за този, който позволява извършването на това злодеяние.
…
(8.11.392).


CTh.16.10.19
Освен предишното: нека ценностите бъдат иззети от храмовете в наша полза, след което да бъдат предадени на разпореждане на преданите ни войски.
1. Ако в някакви храмове и светилища все още са останали изображения (на божествата), пред които езичниците са извършвали обред (някога) или (в сегашни дни) извършват, то нека тези изображения да бъдат съборени от техните места, защото знаем, че не за първи път се издават такива постановления.
2. Всички сгради на храмовете, в градовете и селата, или които са разположени извън градовете, да бъдат иззети в обществена полза; храмовете разположени в нашите владения нека (също) се използват (някак) по подходящ начин. Жертвениците следва да се унищожат повсеместно. Собствениците (на жертвеници) трябва да бъдат заставени да ги унищожат.
3. Да не бъде в никакъв случай разрешено: в местата, където е редно да се скърби, да се устройват пиршества, почитайки светотатствен обред или да се провеждат (там) каквито и да са други свещенодействия. Освен това на местните епископи даваме разрешение непосредствено сами да предотвратяват тези събирания с църковната си власт; от друга страна задължаваме съдиите на (заплащане на) наказание от двадесет либри злато (на техните служители същото наказание), ако по недоглеждане тези (събирания) останат без наказания.
(15.11.408).


CTh.16.10.21
Освен това: да не се допускат до военна служба или да се удостояват с честта (да заемат пост) на управляващи или съдии езичници (gentiles) — т.е. осквернилите себе си с езическо (pagani) заблуждение или изпълнение на престъпни езически обреди.
(7.12.416).

CTh.16.10.22
Освен предишното: въпреки че вярваме, че вече не са останали никакви езичници…нека бъдат наказани (в съответствие) с отдавна обнародваните предписания тези, които са оцелели досега.
(9.4.423).


CTh.16.10.23
Освен предишното: ако оцелелите езичници бъдат уличени в гнусни жертвоприношения на демоните, то ако и да трябва да бъдат предадени за смъртно наказание, то нека те бъдат наказани с отнемане на имуществото и изгнание.
(8.06.423).


CTh.16.10.25
На всички, чийто разум е вкоренен в езическите злодеяния, забраняваме: гнусните жертви на заколение и всички останали (обреди), забранени по силата на предишните постановления (sanctiorum); и всичките им свещени места, храмове, светилища, ако такива даже (и) до сега са останали недокоснати, нареждаме, по предписанието на властите, да се разрушат и очистят (от скверното) чрез поставяне на символа на достопочтената християнска религия. В същото време (нека) всички знаят: ако някой се подиграе над този закон и това (бъде доказано) пред законните съдии с надлежни свидетелства, този ще бъде наказан със смърт.
(14.11.435).

Автор: Георги Мишев.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите