|
|
|
|
|
Хигиена и санитария
Още при цар Тарквиний Древни (VI в. пр. н. е.) в град Рим започнало пресушаването на заблатените низинни участъци около форума посредством канали. Била упостроена отточна канализация – т. нар. Cloaca maxima /която действа и досега/. Естествено помийните води се изливали в Тибър, ето защо от IV в. пр. н. е. било забранено водата в реката да се употребява за пиене.
Едно от най-ранните писмени свидетелства за отношението на римляните към хигиената и опазнаването на здравето се открива в постановленията на Законите на 12-те таблици.
'1.Нека мъртвите не бъдат погребвани и изгаряни в града:
5. Нека костите на мъртвеца не бъдат събирани, за да бъде извършено погребение с изключение ако той е загинал в битка или в чужбина;
9. Законът забранява без съгласието на собственика да се пали клада или копае могила на растояните по-малко от 60 стъпки до принадлежащата му сграда;Наблюдението за спазването на тези закони и предписания се извършвало от едилите, които следяли за общественото строителство, благоустройството на града и организирането на зрелища за народа.'
Акведукти
С увеличаването на населението на Вечния град подземните източници на вода и малките рекички не могли да доставят необходимото количество вода на жителите. Ето защо от IV в. пр. н. е. започнало изграждането на акведукти /в превод - водни пътища/. По тези каменни мостове, крепящи се на поредица от арки се доставяла чиста питейна вода от планинските извори. Често акведуктите били и с подземни участъци, изградени от керамични или оловни тръби. Първият римски акведукт, дълъг 16,5 км., бил построен към 312 г. пр. н. е. от цензора Апий Клавдий. 40 години по-късно бил построен втори, дълъг 40 км. Към началото на 1 в. едномилионният град бил захранван с вода от 11 акведукта, общата дължина на които съставлявала 436 км. За денонощите те подавали в града 1,5 милиона кубични метра вода. Това означава, че на тогавашен жител се падали от 600 до 900 литра.
Терми и храмова медицина
В Древен Рим до III в. пр. н.е. почти нямало собствени лекари. Считало се, че за поддържане на здравето е достатъчно редовното ходене в термите.
Във всяка терма имало статуи, посветени на бог Асклепий /на латински – Ескулап/ и Хигия.
Почитала се и италийската богиня Салута /откъдето произлиза и приветствието Salve/ считаща се за закрилница не само на личното, но и на общото здраве и благополучие.
Храмовата медицина, подобна на гръцката се появила в Рим по време на чумна епидемия в началото на III. В. пр. н. е. Специално от Епидавър била докарана статуя на Асклепий и свещенна змия. Естествено, след пристигането на божеството, епидемията веднага спряла. В благодарност, на остров на река Тибър /наречен на името на бога Ескулап/ била изградена лечебница.
Отглеждане на лекарствени растения
В древността различните заболявания били лекувани с билки. Римляните считали, че най-добрите билки растат на о-в. Крит, затова с голяма популярност се ползвали растенията докарани оттам. Всеки заможен римлянин отглеждал в градината си лечебни растения. Градинарството било на особена почит, даже се създавали парници за топлолюбивите видове.
Упоменание за лечебните свойства на растенията имаме при Марк Порций Катон Стари /234—149 г. пр. н. е/ – виден политик, автор на обширния труд «За земеделието». Там той описва най-популярното средство за лечение: «Зелката от всички зеленчуци е най-първа. Яж я варена или сурова.. Тя помага по чуден начин за храносмилането... Натрий я и я приложи към раните и обривите си... Тя всичко ще излекува и ще прогони болката от главата и очите...»
В римското общество високо се ценели и ароматните растения. Считало се, че уханието на мента повдига настроението и засилва мисловния процес. Така римският историк Плиний Стари постоянно носел на главата си венец от ментови листа. По време на угощенията такива венци били раздавани и на гостите, а триклиниите и масите били натъркани отново с това растение.
| |
| |
| 
|
|
Медицината в Древен Рим
