Няколко упоменания за медицински практики в Noctes Atticae на Авъл Гелий:

15. ЗА ЦЕЛЕБНИТЕ СВОЙСТВА НА КУКУРЯКА
Когато Карнеад от академическата школа се готвел да напише трактат срещу книгите на стоика Зенон, той очиствал стомаха си с бял кукуряк, за да не прелее някой от развалените в стомаха сокове и да стигне чак до седалището на душата, с което да размекне настойчивостта и бодростта на духа; с такова усърдие и такава подготовка на тялото и душата си пристъпвал този известен с необикновените си дарби мъж към опровержението на Зеноновите съчинения; та щом прочетох това сведение в “Гръцка история”, аз се заинтересувах какво ще речи “бял кукуряк”.
Тогава открих, че съществували два вида кукуряк, които се познават по цвета - бял и черн, ала разликата в обагрянето не била нито в семето, нито в стръкчето, а в корените; белият очиствал стомаха и горната част от корема чрез повръщане; черният разкарвал така наречената долна част на корема166; и двата имали свойството да извличат от тялото вредните течности, които били причинители на болести. Съществувала обаче и опасността да не би, разтваряйки всички проходи в човешкото тяло, кукурякът наред с причините за болестите да изхвърли и онези вещества, които са причините за живота, и да не би, отнемайки по този начин цялата поддръжка, идеща от естествените сокове, да погуби човека.
Най-безопастно действал кукурякът от остров Антикира - така пише Плиний Секунд в своята “Естествена история”. Затова и народният трибун Ливий Друз, налегнат от така наречената “комициална” болест167, отишъл на Антикира, пил там настройка от кукуряк и така се изцерил от страданието.
Четох освен това, че преди да тръгнат на лов, галите натопяват стрелите си в сок от кукуряк, защото удареният и убит с тях дивеч става по-крехък за ядене; но за да не се разнесе кукурякът, те изрязвали доста голям кръг около поразеното от такива стрели място.

16. ЗА ОТРОВИТЕ
Патиците в Понта, казват, се прехранвали с най-различни отровни треви. Пък и Леней, освобожденецът168 на Гней Помпей, пише, че прочутият цар на Понта Митридат проявявал голямо влечение към лечебната наука и цяровете от този род и често смесвал кръвта на споменатите патици с лекарства, които обезсилват отровите; така приготвена, кръвта, изглежда, имала могъща сила; а самият цар постоянно приемал подобни илачи, за да се предпази от неведомите клопки на угощенията, та дори съвсем съзнателно, нарочно изпивал на показ пред всички смъртоносна и бързодействаща отрова и въпреки това оставал невредим. Затова подир време, когато след своето поражение се оттеглил в най-далечните предели на царството и решил да умре, той опитал най-силните отрови, за да ускори смъртта си, ала напразно и като нямал какво да стори, пронизал се с меча си. Измислената от царя на Понта противоотрова е много разпространена днес и се нарича “Митридатова”.
Кн. XVII

10. ЗА ВЕНИТЕ И АРТЕРИИТЕ
В разгара на лятото се бях скрил в имението на бившия консул Херод, което се намира в равнината на Атика, на едно място, наричано Кефисия, богато на води, пасбища и гори. Там аз изведнъж бях повален в леглото от силно разстройство и остри пристъпи на треска. А когато философът Калвизий Тавър и някои други негови последователи дойдоха от Атина да ме навестят, тамошният лекар, който в този момент ме преглеждаше, започна да обяснява на Тавър какво ме мъчи, по какъв начин и през какви промеждутъци пристъпите се усилват и отслабват. Посред този разговор, решил, че състоянието ми се е подобрило, той се обърна към Тавър: „Можеш и ти също да се увериш в това, ако напипаш жилата му", което на латински означава: „ако докоснеш вената му".
Неприятно изненадани от това напълно невежествено за един лекар неумение да се изразява, защото бе казал вена вместо артерия, всички учени, които бяха дошли с Тавър, неволно зароптаха и се намръщиха, но Тавър, както винаги любезно, му каза: „Сигурни сме, почтени, че добре ти е известно на какво се вика „вена", на какво — „артерия", че вените сами по себе си са неподвижни и че биват търсени само за пускане на кръв, а артериите със своето трептене и биене показват вида и силата на треската; ала, както ми се струва, ти се изрази по-скоро разговорно, отколкото невежествено; защото не само тебе, но и мнозина други съм чувал да наричат погрешно артерията вена. Затуй постарай се да разберем, че ти си по-изискан в лечението, отколкото в словото и с помощта и благоволението на боговете ни върни колкото се може по-скоро нашия приятел здрав и читав."
Спомняйки си след време този упрек към лекаря, аз реших, че не само за един лекар, но и за всички свободни и свободно образовани хора е срамно да не притежават дори такива познания за собственото си тяло, които не представляват кой знае колко дълбока и неразгадаема тайна и които природата е пожелала да остави лесни и достъпни за нас, за да пазим нашето здраве; и затова всеки свободен миг аз се зачитах в медицинските книги, които според мен бяха подходящи да попълнят образованието ми и от тях наред с многото други сведения, принадлежащи към този вид просвета, аз, струва ми се, научих определението за вените и артериите, наричани от лекарите „съдове": вената е вместилище на кръвта, разтворена и размесена с природен въздух, в който съд има повече кръв, по-малко въздух; артерията е вместилище на природен въздух, размесен и разтворен в кръвта, в който има повече въздух, по-малко кръв; а биенето е естествено, независещо от волята на човека напрягане и отпускане в сърцето и артерията. Впрочем древните лекари са му дали следното определение на гръцки език: „Биенето е несъзнателно разпускане и свиване на артерията и сърцето."
Кн. XVIII

4. ЗА РАЗЛИЧНИ РЕАКЦИИ НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Аристотеловите книги, озаглавени „Природни проблеми", са твърде приятни и изпълнени с всякакъв род тънки подробности. В тях той изследва защо внезапният и силен страх в повечето случаи тутакси предизвиква разстройство на стомаха. Търси също така отговора на въпроса, защо ако човек стои повече време близо до огън, бива спохождан от малка нужда. Що се отнася до бързото и силно разстройство поради страх, причината според Аристотел е в това, че всеки страх е изстудяващ, или — както той го нарича на гръцки — „хладотворен", и посредством силата на хлада той изгонва цялата кръв и топлина от повърхността на кожата и ги насочва навътре в тялото, поради което кръвта на изпитващите страх хора слиза от лицето им и те пребледняват. „Та точно тази кръв и топлина, казва той, достигнали най-вътрешните части на тялото, раздвижват и раздразнят стомаха ." За изобилната урина, предизвикана от горящ наблизо огън, казва следното: „А огънят разтваря сгъстените частици, както слънцето разтапя снега."

5. ЗА ВРЕДАТА ОТ СНЕЖНАТА ВОДА
В тибуртинското имение на един наш заможен приятел се бяхме оттеглили в най-жежките дни на лятото аз и неколцина мои връстници и близки, изучаващи красноречието или философията. С нас бе и един почтен човек, твърде начетен привърженик на перипатетическото учение и удивително запален по Аристотел. Той все се мъчеше да ни възпре да не се наливаме с вода от разтопен сняг и строго ни гълчеше. Позоваваше се на авторитета на известни лекари и най-вече на изкусния и опитен във всички човешки работи философ Аристотел, който казва, че снежната вода е твърде полезна за земните плодове и дърветата, но за хората е нездравословна, ако се пие в големи количества, защото неусетно и задълго засява във вътрешностите ни охтика или други болести. Това ни бе повтаряно внимателно, добронамерено и непрестанно. Но тъй като ние продължавахме да си пием снежна вода, той донесе от тибуртинската библиотека, която се намираше тогава в храма на Херакъл206 и беше доста богата, една книга от Аристотел с думите: „поне на тоя премъдър човек повярвайте и престанете да съсипвате здравето си"
В книгата пишеше, че снежната вода била много вредна за пиене и че когато замръзне здраво и силно, тя се превръща в това, което гърците наричат „кристал", тоест лед; причината за замръзването се обясняваше по следния начин: „когато поради студения въздух водата се втвърдява и стяга, по необходимост се извършва изпарение и от нея се извлича и изтича някакъв особено нежен лъх. Това, което се изпарява, е най-тънкото вещество в нея; затова остава по-тежкото, по-мръсното и по-нездравословното, което, шибано от тласъците на въздуха, приема вида и цвета на бяла пяна. А това, че известна здравословна част излита и се изпарява от снега, може лесно да се докаже, защото след разтопяването има по-малко вещество, отколкото преди да замръзне".
Предлагам и няколко изречения, взети от книгата на самия Аристотел: „Защо водата от разтопен сняг и лед е по-лоша? Защото, когато цялата вода замръзва, най-леките и най-тънки частици се изпаряват. Доказателство за това е, че веднъж замръзнала, след разтопяването си тя е по-малко отпреди. Следователно, щом най-здравословната й част липсва, останалата й част неизбежно трябва да е по-лоша." След като прочетохме това, решихме да почетем превъзходния учен Аристотел. Оттогава нататък аз обявих война на снега, а останалите — всеки по своему — сключиха с него примирие.
Кн. XIX

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите