|
Организацията на лечебното дело в епохата на Принципата
Никъде другаде профилактиката и хигиената не били издигната в култ както при римляните. Разбира се при стартирало заболяване римляните полагали съответните грижи. За развитието на хирургията през имперския период свидетелстват многобройни комплекти инструменти, намирани в различни части на империята. В тях влизали пинцети, щипци, скалпели, раноразширители, лъжички, пили, игли, катетри, кьорети, акушерски огледала и др.
При управлението на императорите лекарите се ползвали с големи привилегии и почести. Например, при Цезар по време на глад 80 000 чужденци е трябвало да напуснат Рим, но изключение било направено за лекарите и учителите. Император Клавдий, доволен от личния си лекар Ксенофонт, дори освободил родния му остров Кос от налози за няколко години. Обида към лекар се наказвала строго от закона.
Въпреки това държавни болници в Древен Рим още нямало, така че лекарите посещавали болните си или пък последните отивали при тях.
В императорския двор служели главните лекари - archiatri palatini, в провинциите - агchiatri provinciales и в градовете – archiatri populares - по 5—10 лекари в зависимост от количеството население.
Пръв императорски архиатър в Рим бил Ксенофонт — личният лекар на император Клавдий. Всеки от 14-те квартала на Рим имал собствени доктори. Те служели също в амфитеатрите, в цирковете и библиотеките. Те били задължени да преподават медицина в местните училища.
Архиатрите се обединявали в колегии /от лат. «collegium» — союз/ и се намирали под контрола на местните власти.
Лекарите често заемали почетни длъжности в различни обществени структури, което започнало да привлича към професията много римляни. По време на царстването на Александър Север /225-235 г./ някои лекари получавали допълнителни субсидии, ако се съгласят да обучат способни ученици.
В богатите латифундии, особено когато притокът на роби от победоносните войни секнал, започнали да се изграждат специални лечебници /валетудинарии/, обслужвани от роби-медици. За тях писал Луций Юний Модерат Колумела – виден римски агроном в своя труд «За селското стопанство».
В столицата най-често робите били оставяни на острова, посветен на Асклепий. Ако случайно робът оздравеел, той ставал свободен.
Упадъкът на обществото през 3 век се отразил и на статута на лекарите и предлаганите от тях услуги. Още Гален пише, че: «не към науката, а само към заучените рецепти обръщат внимание повечето лекари, низката алчност ги прави способни на всяко срамно действие. Между разбойниците и лекарите няма разлика освен тази, че едните са в планините, а другите - в Рим вършат своите позорни деяния».
По-късно, при император Константин било постановено:
«Занаятчиите, живеещи в градовете, се освобождават от всякакви останали задължения, тъй като за овладяването на занаята е необходимо време, освен това и те искат сами да се усъвършенстват и да обучават синовете си. Това включва: архитектори, лекари, ветеринари, живописци, скулптори...»
Виждаме че лекарите и ветеринарите стоят на челните места сред специалистите, което показва и важното значение, което римската държава придавала на развитието на тази професия.
Военната медицина в Древен Рим
Със създаването на професионална римска армия в началото на 1 в. пр. н. е. нарастнала потребността от лекари професионалисти – medici. Те били включени в състава на легиона и на помощните войски към края на 1 век. При Август била организирана военно-полева служба, която включвала и ветеринари, обслужващи конете. На всеки военен кораб също имало по лекар.
Първият фиксиран в изворите военен лекар бил Диоскорид – военен хирург по времето на Нерон.
Началникът на медиците в легиона се наричал medicus legionis. Негови подчинени били medici cohortis, които във всяка кохорта били по четирима.
Лекарската помощ започвала още по време на битката. Служителите в младшия медицински персонал се наричали капсарии /от латинското capsa/, понеже носели характерната кръгла кутия с превързочни материали. Тяхната задача била да окажат първа помощ на ранените. Нелекият труд на капсариите бил увековечен на колоната на Траян:
Евакуацията на ранените протичала след приключването на военната операция. В най-близкия град или селище /близо до лагера/ се строяла полева лечебница, наречена валетудинарий /valetudinarium/, където се помещавали медиците, икономите, инстументариите и обслужващ робски персонал /изпълняващ функциите на съвременните сестри/. Хирурзите, работещи в болниците /валетудинариите/ се наричали medici vulnerarii /от vulnerare – наранявам/.
Икономите били аналогът на съвременната болнична администрация, а инструментариите /или снабдителите/ отговаряли за хирургическите инструменти, лекарствата, превързочния материал и друго медицинското оборудване.
Освен това и всеки воин бил задължен да носи със себе си превързочен материал.
Тази система за помощ се съхранила и в Източната Римска империя. Към VI в. в нея били създавани специални подразделения от санитари «deputati» - по 8—10 човека на всеки 200воини. Яздейки коне, депутатите събирали ранените и ги транспортитрали до валетудинариите. За всеки спасен войник им било плащано със злато.
|
Re: Медицината в Древен Рим [re: Aulus Vitellius Cels]
