|
КЛАВДИЙ ГАЛЕН
Една от най-великите личности в историята на античната медицина бил лекарят Клавдий Гален /130 - 210 г./. Роден в семейството на богат гръцки архитект в Пергам, той от малък изучавал философия, медицина и природни науки. За да стане лекар, постъпил в Коринт, а после и в Александрия. Към 162 г. се преселил в Рим, където първоначално практикувал в гладиаторска школа, а по-късно станал придворен лекар на Марк Аврелий, а после и на сина му - Комод.
Придържал се към учението на Хипократ за пневмата и соковете. Според теория на Хипократ, различията в човешките настроения са вследствие на липсата на баланс между четирите телесни течности: кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и слуз. Гален доразвил тази теория, като я допълнил с типология на човешкия темперамент. Ако у някого преобладаващата течност е кръв, то той е сангвиник; жълта жлъчка - холерик; черна жлъчка - меланхолик; слуз – флегматик.
Относно пневмата – за него имало «естествена пневма» /произведена от черния дроб и преминаваща по вените/; «животинска пневма» /произвеждаща се от сърцето и течаща по артериите/ и «жизнена пневма», произвеждана от мозъка /която преминавала по кухите нерви до мускулите и ги активирала/.
В своето прочуто съчинение: «За предназначението на частите на човешкото тяло» Гален описва устройството на вътрешните органи, както и на ръце, крака, уста, зъби, нос и пр. Той ги сравнява с животинските органи, прави коментари за приликите и разликите. Описва около 300 мускули. Главната му заслуга е, че установява функцията на нервната система и доказва, че именно мозъкът, а не сърцето са «сърцевината на движението, чувствителността и духовната дейност» Изводът му е, че «без нервите няма нито една част на тялото, нито едно произволно движение, нито едно чувство». Той доказва и връзката между тях и мускулите.
Гален изяснява анатомията на трахеята и е първият, който доказва, че гласът идва от ларинкса.
Негова е и заслугата в установяването, че по артериите се движи кръв, а не пневма. Също така той пръв забелязал разликата между артериална и венозна кръв.
Гален се опитал за пръв път да опише кръвообращението на човека. Тъй като в Рим /за в противоположност на Александрия/ били забранени дисекциите на човешки тела, той експериментирал върху свине и примати.
Разбира се някои от схващанията му били погрешни. Гален смятал, че кръвта се произвеждала от черния дроб и се поглъщала от другите органи. Настоявал, че преминава през порите на стената между двете половини на сърцето и се смесва с въздух в лявата половина. На основание на това, че съкращенията на сърцето са спонтанни, отричал, че то е мускул.
Но най-голямата му заблуда, с печални последствия за развитието на медицината през последвалите 15 столетия, била идеята, че болестите могат да се лекуват чрез предизвикване на кървене у пациентите /т. нар. кръвопускане/. Гален твърдял, че сангвиничният темперамент се дължи на прекаленото много кръв, така че предписанието за всеки прекомерно "плевричен" или страдащ от някое от дългия списък "сангвинични заболявания" неизбежно се свеждало до кръвопускане. Вената се разрявала и се оставяло да изтекат 500 мл. кръв. Ако това не било последвано от възстановяване, това се възприемало като знак за сериозно заболяване и следвала повторна процедура. Така векове наред болните били подлагани на тази процедура, която допълнително ги изтощавала и често ги убивала.
Освен че е бил изтъкнат анатом, Гален писал трудове, посветени на фармакологията. В тях той развивал идеята, че изцеляваща сила имат не самите растения, а неизвестни вещества, съдържащи се в тях. Те са способни да преминават във водата, но чак след предварително изсушаване. И досега изсушените растителни части, отварите, тинктурите, екстрактите и сиропите от билки носят названието «Галенови препарати» в чест на видния лекар философ.
Също така, както и много други негови колеги, той се пробвал да състави универсалната противоотрова - т. нар. териак. Според легендите понтийският цар Митридат Евпатор /дългогодишен враг на римляните/ като малък вземал от това средство и бил неуязвим за всички известни отрови. В Древен Рим първият териак бил 'разработен' от Андромах /придворен лекар от 1 в./, който бил приеман от Агрипина от страх сина й Нерон да не я отрови.
Препоръките на Гален за изготвяне на териак останали в сила чак до 13 в. За усъвършенстването на рецептата той получил златна верижка от император Марк Аврелий с гравиран по нея надпис - «От Антонин, император на римляните на Гален, император на лекарите».
На Гален принадлежи и въвеждането на т. нар. баластни вещества в състава на лекарствата, които да подпомогнат извличането на ползотворните елементи от тях. За целта той използвал растителни и минерални препарати разтворени във вино, оцет и масло.
Естествено като всеки гръцки лекар той отделял голямо внимание на начина на хранене, разходките, съня и душевното състояние на пациента. Негов е съветът «Ставайте от масата леко гладни и вие винаги ще сте здрави», както и нескромната хвалба «Хиляди и хиляди пъти връщах здравето на болните с помощта на физически упражнения».
Трудовете на Гален 14 века били настолно ръководство за всички лекари като неопровержим източник. С неговите съчинения завършва и историята на римската медицина.Редактирано от Last Roman на 10.08.11 21:17.
|
Re: Медицината в Древен Рим [re: Aulus Vitellius Cels]
