|
РИМСКАТА МЕДИЦИНА В ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА ЦЕЛЗ И ДИОСКОРИД
От изтъкнатите римски автори, писали медицински съчинения, първо място безспорно заемат Авъл Корнелий Целз /25 г. пр н.е.- 50 г./ и Педаний Диоскорид /40 – 90 г./. В трудовете им са обобщени разнообразните медицински познания на римляните.
В трактата от 8 книги «De medicina», Целз описва трите направления в медицината – емпирично /създадено от александрийците/, методично /от Асклепиад/ и догматично /учението на Хипократ/. Доста скептично той охарактеризира медицината по това време:
«Медицината, е гадателно изкуство, в много случаи подвежда не само теорията, но и практиката, тъй като треската, апетитът и сънят са явления, не поддаващи се изменения».
Целз дава много сведения за хирургията, пише и за зъболечението. Така той обрисува хирурга: «Хирургът трябва да е млад или малко след това, ръката му трябва да е опитна и твърда, никога да не трепери; той трябва еднакво добре да ползва и дясната и лявата ръце; взорът му трябва да е точен и проницателен; сърцето – неподвластно на страха и състраданието; тъй като главната му цел е да излекува болния, да не се плаши от крясъците му, да не показва по-голяма прибързаност от необходимата, да не реже повече, отколкото трябва, той трябва да проведе операцията така, все едно не чува оплакванията на пациента».
Лекарствата Целз разделил на две групи: общи и специални. Общите били тези, препоръчани още от Хипократ в съответствие с догматичната философска медицина: хладни, горещи, сухи и влажни. Специални били тези, до които било достигнато по емпиричен път за лечение на конкретни състояния: кръвоспиращи /лед, оцет/, очистителни /жлъчка от бик/, затягащи /борати, сулфати/, парещи /чесън, пипер/ и пр.
Той пръв описал и признаците на възпалението - зачервяване, подуване, затопляне и болка.
В съчинението на Диоскорид /военен лекар/ «За лекарствените растения» са описани над 600 растения, използващи се в медицинската практика тогава. Те са разделени на 4 групи: благовонни, хранителни, медицински и винопроизвеждащи. Описанията са снабдени с изображения на билките, техни наименования /много от които се използват и днес/ и подробни указания за употребата им.
Интересна е характеристиката, която той дава за конопа /наречен от него cannabis emeros - питомен коноп/:
(De materia medica кн. III, гл. (165)).
«Питомен коноп. Някои го наричат каннабиум, други — Схенострофон („канатовъртящ“), „астерион“ (звездообразен). Растение, което е много полезно за изготвяне на здрави въжета. Има листа с неприятен мирис, напомнящ на пепел и кръгли плодове, които, бъдейки изядени в големи количества - водят до безплодие. Накапи в ушите сок от млад коноп, който е хубаво средство от ушни заболявания».
16 века De materia medica се е считал за най-авторитетния наръчник в Европа по отношение на лечебните растения. Не случайно Диоскорид е сочен за един от бащите на ботаниката и фармакологията.
Много сведения за лечебните свойства на растенията могат да бъдат открити и в произведението на Плиний Стари - «Естествена история» - един забележителен образец на римската популярна енциклопедична литература.
МЕДИЦИНСКИ СВЕДЕНИЯ В «ЕСТЕСТВЕНАТА ИСТОРИЯ» на ПЛИНИЙ СТАРИ
Известният политически деец и писател, Плиний Стари /23-79 г./, в 37-те книги на своята «Естествена история» отразил събраните от него познания от най-различни области на науката. В това колосално произведение са описани 20 000 факта, с цел «да се даде описание на природата в цялата й съвкупност». Затова и съвсем заслужено «Естествената история» била много популярна и през Средновековието и нееднократно била преписвана.
На медицината са посветени XXIII-XXVII книги, а в XXVIII-XXXII книги се препоръчват за лечение редица средства от животински произход.
В тези книги са събрани средства за лечението на най-разнообразни болести: мигрена, подагра, срещу обриви, язви, измръзвания, ухапвания и пр.
Отделено е внимание и на лекарските измами. Още в началото Плиний пише така: «По време на моите странства често съм се сблъсквал поради заболяванията си или тези на моите близки с различни лекарски лъжи. Едни от тях продавали най-евтините лекарства за огромни суми, а другите, заради заплащането се хващали да лекуват това, което не можели. Аз разбрах, че някои лекари удължавали заболяванията, които могли да бъдат излекувани за няколко часа, за продължителен срок с цел да получават пари от болните. Затова реших, че е необходимо да събера отвсякъде полезни съвети и да ги обединя в кратък обзор» .
Много рецепти Плиний взел от трудовете на Хипократ. Способите на изготвяне били характерни за епохата. Растителната или животинска част /пепел от птици, кучешка кръв, стрити кости от змии, маз от сепия, жлъчка от таралеж/ се разтваряла в смес от оцет и мед. Освен подобни екзотични средства, Плиний съветвал да се използват плодове и зеленчуци /праскови, дюла, цвекло, зеле/, билки /мента, седефче, лук, чесън, копър, корени от леща/.
Плиний широко препоръчва и използването на морски дарове. Например ето какво пише той за стридите:
«Неочистени и сварени с черупката си стриди превъзходно лекуват ревматизма» Черупката им, опечена на огън и смесена с мед, успокоява болката при възпаление на езика. Същата смес успешно се използва при възпалението на околоушни жлези, при обриви и подувания... разредена с вода тя премахва бръчките от лицето, прави кожата при жените по-мека и нежна, подпомага заздравяването на кожата след изгаряния, и е чудесно средство за чистене на зъби. В комбинация с оцет тази смес спира сърбежа и предотвратява появата на шарка. Суровите стриди пък са много полезни при лечението на туберкулоза...»
Плиний споменава и за пепелта от изгорен сюнгер, полезен за лечението на вътрешни болести. Смесвайки пепелта с мляко, изготвяли лечебно питие, което давали на болния два пъти дневно. С този пепел били посипвани и раните, за да не загнояват. Лечебните свойства на сюнгера се дължали естествено на високия процент йод в него.
Ето и няколко откъса, описващи симптоми и лечения:
Глава 1. При главоболие.
«...Когато те боли глава, най-полезно е да я намажеш със сок от цикория с розово масло и оцет, да сложиш на челото босилек с розово или миртово масло или с оцет...
Когато главата е наранена, се слага паяжина с масло и оцет и не се сваля, докато раната не заздравее. Лекува и водата, пита от бик или магаре, ако я изпиеш три пъти».
Глава 33. Срещу отрови.
«Лекарите хвалят Митридатовата противоотрова, правят различни състави и искат за това много пари. Те отмерват по един фунт от това лекарство за 20 сестерции и лъжат доверчивите нещастници, купуващи вредната смес. Тъй като съставките й вредят или на стомаха, или на главата, трети пък докарват бледност на лицето и изтощение на тялото. Така се получава, че тези, използващи противоотровата умират в по-тежки мъчения от такива, които би им причинила самата отрова. Но електрона – това е злато в което има една пета сребро. Този, който пие от съд, направен от електрон, ще избегне отравянето, нали от електрона с трясък се разхвърчават по различни направления дъги, прилични на небесните такива и така, отровата се открива...»
Римляните наричали «дъги с огнен трясък» - електрическите заряди. Главоболието освен с билки и мази било лекувано и с електрически ток, пускан от скат /практика започнала още от гърците/. Така към главата на пациент, страдащ от мигрена, допирали скат. Подобна терапия използвал и император Комод. Римляните обаче си обяснявали явлението като мълниеносен удар с опашката на рибата, който не можел да бъде видян. Именно тези удари изцелявали страдащите от подагра, мигрена и психически заболявания.
Нерон пък бил лекуван от ревматизъм по следния начин – той сядал в дървена бъчва, напълнена с вода и след това там пускали ската.
За ската Плиний, подозирайки че все пак става дума не за механичен удар, а непознато явление, пише така: «Скатът парализира най-силната ръка отдалеч, дори да го докоснеш с копие. От това ясно се вижда, че съществуват невидими сили».
Естествено в «Естествената история» се срещат и напълно фантастични твърдения, които Плиний, отбелязва с прословутата забележка «нека който иска да вярва» /лат. «si libeat credere»/. Например, според него кръвопускането хората получили от хипопотама, който излизайки от Нил, си разпаря вените търкайки се в тръни, а след това спира кръвта с помощта на лимони.
Друг автор, дал принос за развитието на акушерството и гинекологията бил Соран Ефески /Soranus, 98—138 г./, – гръцки лекар практикувал в Рим в началото на 2 век.
От двадесет написани от него съчинения до нас са достигнали «Гинекология», «За превръзките» и «За счупванията».
Неговите детеродни методи, които той описал включвали обследване на бременната жена /опипване, почукване, прослушване на звуците, издавани от плода/, давал съвети как да се действа при обърнат плод, също така разработил и ембриотомията при мъртъв плод. В труда му са описани и съвети какви грижи да се полагат за новородените – подбор на храна, правила на кърмене и т.н. До 18 в. произведението му било основен източник на познание при раждане и отглеждане на деца.Редактирано от Last Roman на 10.08.11 22:04.
|
Re: Медицината в Древен Рим [re: Aulus Vitellius Cels]
