|
Гръцките традиции в римската медицина
Първите лекари в Рим били най-често гърци, голяма част от тях докарани като роби от победоносните походи. Всеки състоятелен римски гражданин се стремил да си купи роб лекар /servus medicus/. Робът лекувал стопанина и неговото семейство и дори бил освобождаван за заслугите си, с цел да развие частна практика и да осигури допълнителен доход на бившия си господар, който го покровителствал. За наказване на несполучливите лекари съществували и специални постановления.
В от края на III в. пр. н. е. в столицата на Римската република започнали да се появяват и свободни лекари от гръцки произход. Най-голяма известност получил пелопонесецът Архагат /гр. Archagathos/. Той започнал практиката си през 219 г. пр н. е. и римляните му осигурили къща за частната му практика, а също и римско гражданство. В началото кариерата му се развила успешно, но по-късно заради манипулациите си получил прякора 'кожодер' и практиката му западнала.
Гръцките лекари считали, че причината за болестите може да бъде установена, след като се познае човешката природа. Затова в Гърция медицината била така тясно свързана с философията, а по-точно с учението за стихиите, развито в трудовете на Емпедокъл и Аристотел. Въз основа на това учение били разработени класическите методи за лечение с противоположното. Сухотата се лекувала с влага, топлината – със студ, умората с почивка, изтощението – с хранене.
Голямо влияние на римската медицина оказали александрийските емпирици. На римляните, които не обичали много философията им допаднало особено атомистичното учение на Демокрит и Епикур.
Това най-красноречиво личи при Тит Лукреций Кар /99-55 г. пр. н. e./ в неговата поема «За природата на нещата», където той засяга и медицинското естествознание в контекста на атомистичното учение.
Според Лукреций организмите са изградени от малки движещи се частици – атоми. Освен опит да се обяснят процесите в живите организми, тяхното размножаване, оцеляване и измиране, той дава своето тълкуване на заразните болести. Според него те са те са външни зловредни фактори. Причината за тяхната поява той търси в отровния въздух, като добавя, че е възможно заразата да бъде пренесена с храна, почва и вода.
Гръцкият привърженик на атомистичното учение бил гръкът Асклепиад /ок. 128-40 г. пр н.е./ — един от най-известните римски лекари. Произхождал от Витиния. След обучението си в Атина, практикувал известно време в Гърция, а след това се преселил в Рим, където станал много известен.
Според него свободната циркулация на атомите в човешкия организъм е основен залог за здравето. Затова движението /пеша или на кон/, физическите упражнения, масажът и растривките със студена вода са от жизненоважно значение за човека.
Асклепиад се опитал да създаде собствена школа и оборвал Хипократовите методи. Той считал, че приемът на средства, предизвикващи разстройство и повръщане, както и седенето на топло изтощават организма. Според него: «Най-добре е да се живее в съгласие в с природата си». Съответно заболяването според него било причина от застояването на частиците в тялото. Естествено терапията му включвала диета, пиене на много вода, студени бани, активно движение и били в съответствие с активния характер на римляните. Според него лечението трябвало да бъде безопасно, бързо и приятно за болния, а процедурите да носят удоволствие. Някои негови методики били доста екстравагантни – парализираните били люлеени, за да бъдат раздвижени, болните от треска били държани на светло и не им давали да заспят, тъй като според лекаря «най-доброто средство от треска е самата треска». Всеки метод бил строго индивидуален в зависимост от характера на заболяването. Рядко назначавал лекарства.
Според Асклепиад човек, който водел здравословен и активен начин на живот не се нуждаел от услугите на лекаря. Явявайки се олицетворение на тези идеи той живял до дълбока старост и умрял в резултат на нещастен инцидент.
Последователите на Асклепиад развили учението му като внесли изменения в неговата теория. Те допуснали, че атомите, от които състои организмът на човека, са твърди и течни. Причина за заболяването било неправилното им смесване, което запушвало съдовете. Излишъкът на твърди частици водел до напрягане, а на течни – до отслабване. При здравите хора те били в равновесие. Тези идеи довели до създаването на концепцията за тонуса, повишаването или спадането на който води до заболяване.
Гръцката медицина получила пълно признание в Рим от Юлий Цезар, който през 46 г. пр. н. е. издал едикт, даващ почетно римско гражданство както на лекарите, дошли от Гърция, Мала Азия и Египет, така и на местни жители, занимаващи се е медицина.
По време на царстването на Октавиан Август лекарите били освободени от налози, след като придворният доктор /ученик на Асклепиад/ Антоний Муза излекувал императора от хроничния му ревматизъм с помощна на студена вода.
Много похвали по адрес на Асклепиад могат да се открият в медицинското съчинение на Авъл Корнелий Целз.
|
Re: Медицината в Древен Рим [re: Aulus Vitellius Cels]
