|
За самурая не знам, не го хванах, а може и да няма нищо, просто хвалипръцковщина на Цезар
За сметка на това да спомена за стиховете и песните във филма.
Песента(поема), която Брут пее на Ирина, когато й носи статуята, е известна от 70те. Преведена е неправилно, ама съвсем (може би преводачът е искал да покаже, че той пее безсмислици и не е знаел за песента, за която се загатва...) като:
"Гледам на теб като на война, а на войната като на теб, но аз съм уморен, свърши боят, взима копието и се връщам у дома...
А действително Брут рецитира: нямам нужда от нищо, но имам желание за теб, както никога не съм желал никой, а после и пее: "нямам нужда от нищо, но имам желание за теб, както зимата обича есента, както любовта обича Верона...".
Друга интересна каламбурна заигравка с модерното френско творчество е стихотворението, което пак Брут цитира под терасата на Ирина (а всъщност на Обелиск). То е всъщност песен, и то сред най-известните, на най-обичаният френски певец, техният Лили Иванова - Джони Холидей, Que je t'aime (трудно преведимо е, нещо от рода на "че те обичам". Преводачът е дал някаква странна версия отново: " Тялото ми е в тялото ти и отново сме двама ние, тялото ми е в твоето и не може, не иска да тъжи за нищо. Че те обичам, че те обичам...", а преводът на песента, макар и доста...лишена от красота на стиха (и в това е иронията, понеже песента е сред най-рокантичните в света, а реално стиховете й са странни ;) е нещо такова: " когато тялото ми е върху твоето тяло, тежко като мъртъв кон, когато тялото ми не знае вече, не знае повече дали съществува още...че те обичам, е те обичам..." И тук той спира с репликата "винаги на това място засичам " и това също е игра, защото реално песента си свършва там, но стои недовършено наистина.
Говорили си ламята и змеят. По едно време змеят казал:
- Да помълчим малко, че ми стана горещо!
|
Re: Астерикс на Олимпийските игри [re: Kaлoмaин]
