(ако някой е чел по-рано, изтрих "Гладиатор" на Смирненски, защото е с насочено към времето на автора послание... и прекалено много драматизъм. поне повече, отколкото аз виждам в битките и смъртта на арената и пресъздаден по друг начин...)

затова - отново класика:

ИЗ "РИМСКИ ЕЛЕГИИ"
(Йохан Волфганг Гьоте)

Камъни, о, говорете! Мълвете ми, горди палати!
Улици, дума кажете! Жив ли си, дух на града?
Да, всичко има дихание между стените свещени.
О, вечен Рим! Само за мене все още мълчиш.
Ще ми пошепне ли някой на кой прозорец ще зърна
Нежния поглед, който с жарта си ще ме съживи?
Може би още не зная пътя, по който при нея
Често ще ходя и своето време ще й даря?
Още разглеждам църкви, палати, руини, колони -
Тъй разумният странник прилично използва деня.
Скоро обаче ще свърши това! Тогава единствен
Храмът на бога Амур посветения ще приюти.
Цял един свят си ти, о, Рим! Но любов ако няма,
Няма светът да е свят, няма и Рим да е Рим.

1788-1790

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Last Roman на 03.01.08 20:40.