През сезон 2006 основната интрига при двойките се съдържаше в това дали братя Браян ще удържат крехката си преднина пред Йонас Бьоркман и Макс Мирний. Шведско-беларуският дует беше близо до близнаците през цялата година, но мина на първо място за една-единствена седмица преди Уимбълдън, когато двамата достигнаха финала на турнира Куинс.

През останалото време двамата американци защитиха реномето си на най-добра двойка в света и завършиха годината с 29 точки разлика пред Бьоркман-Мирний. Двамата оглавиха и индивидуалната ранклиста, като бяха първите от 1983, които да запазят водачеството си през целия сезон. Браян спечелиха общо седем титли през годината - две от Шлема (Австралия и Уимбълдън), два Мастърса (Канада и Мадрид) и три от Международната серия - Лас Вегас, Лос Анджелис и Уошингтън). С достигнатия финал на Уимбълдън двамата станаха първата двойка в Оупън ерата, която достига седем поредни финала от Шлема. Те стигнаха трети пореден финал в Мелбърн и най-сетне взеха титлата след победа над Дам и Паеш. След това за втора поредна година изгубиха парижкия финал от Бьоркман и Мирний, но само след 4 седмици триумфираха с първия си Уимбълдън след победа над Санторо и Зимонич. Макар и да властваха като цяло в света на двойковия тенис, Браян записаха и някои доста болезнени загуби. Двамата загубиха от Ноус/Нестор и Бьоркман/Мирний финалите на двата пролетни Мастърса в Щатите, при това без да спечелят сет. Освен загубения финал в Париж, двамата паднаха и на последния финал от Шлема, този път от двойката Южни-Фридл на осминафинал. Но най-болезнената загуба за двамата беше в Шанхай, където играха осемте най-добри двойки, но братя Браян отпаднаха още в груповата фаза след две загуби. Макар да притежават идеален синхрон и ефективен сервис, двамата нямат най-добрите волета при двойките, а и психиката им е доста крехка - за сведение те имат най-слабия процент спечелени тайбреци от всички двойки в елита - едва 14 от 29, под 50%. Затова и интригата относно първото място догодина ще е огромна.

Подгласници на Браян и двойка номер две станаха шведският симпатяга Йонас Бьоркман и гигантът от Минск Макс Мирний - Звяра. Атрактивната двойка обаче спечели симпатиите на неутралните зрители с няколко неща. Освен че Бьоркман и Мирний са по-интересни както като игра, така и като излъчване, те играха в няколко турнира и с различни партньори. Двойката спечели шест титли, но Йонас вдигна общо осем отличия - в Бащаад с партньор Томас Йохансон, а в Сан Хосе с партньор... Джон Макенроу. 47-годишната легенда на световния тенис (носител на 70 титли на двойки) прие офертата на Бьоркман и двамата играха заедно два турнира - Сан Хосе и Стокхолм, където обаче загубиха втория си мач. 29-годишният Мирний спечели и турнира в Щутгарт с партньор Гастон Гаудио. Освен с успехите си на двойки, двамата записаха и доста мачове на сингъл като Бьоркман стигна финал в Нотингам и полуфинал на Уимбълдън. Макс ще се запомни с трите си четвъртфинала - на Мастърса в Хамбург, Москва и Санкт Петербург. Като двойка най-големият успех на Бьоркман/Мирний си остава втората поредна титла на Ролан Гарос след победа над близнаците Браян на финала. Това беше и девета титла от Шлема на Бьоркман. В Мелбърн и Лондон двамата стигнаха до четвъртфиналите, но в Щатите отново избухнаха и стигнаха до финал, изгубен от Дам и Паеш в три сета. Огромният талант на двойката се показа в заключителния турнир на осемте най-добри двойки, когато изцяло отдадени на двойковите си ангажименти, двамата спечелиха и петте си мача като особено убедително победиха големите си врагове Ноус и Нестор на финала. С тази победа те се приближиха на 29 точки от близнаците Браян и дадоха сериозна заявка за следващата година предвид факта, че едва ли ще играят толкова много на сингъл и ще се съсредоточат върху турнирите на двойки. Нещо, което очевидно им се удава - Бьоркман има най-много титли на двойки (50) от всички активни състезатели (ако не броим Макенроу за активен).

Следващите две двойки в ранклистата също бяха разделени от няколко точки. Това бяха канадско-бахамският дует Даниел Нестор и Марк Ноус и дуото Пол Хенли (Австралия) и Кевин Уулиът (Зимбабве). Макар да не спечелиха нито един Шлемов турнир и да не достигнаха 1 млн. спечелени пари, и двата дуета взеха поне по пет титли: първите - пет титли и два Мастърса, а вторите - шест титли и един Мастърс. И ако първите просто затвърдиха позициите си (включително чрез финала в Шанхай), то вторите се изкачиха от 15то място до място в четворката. И двете партньорства разчитат предимно на синхрона и рефлекса, отколкото на сервиса и волетата, както Бьоркман и Мирний. Двете двойки, които разбиха статуквото в топ 8, бяха Ерлих и Рам от Израел и особено новоизгрялата полска двойка Мариуш Фирстенберг и Марчин Матковски. Поляците спечелиха една титла в Букурещ и достигнаха още пет финала. Усилията им се увенчаха с попадането им в турнира на осемте най-добри. Много добро впечатление през годината направиха Фабрис Санторо и Ненад Зимонич. Един от най-красиво играещите дуети, който се сформира през тази година, след като Мишел Йодра (партньор на "магьосника" Санторо) прекрати двойковата игра, завърши пети и спечели три титли. Това беше също от непостоянните партньорства, в резултат на което Санторо спечели и титлата в Метц с друг партньор - Ришар Гаске. Разочарованието на годината са шампионите от Уимбълдън 05 Стивън Хъс и Уесли Мууди, които завършват годината на 31во място.

През новия сезон не се очакват големи промени и отново интригата ще е между първите две двойки. По-любопитно ще е кои партньорства ще продължат и кои топ играчи ще сменят партньорите си.

...София-окръг и Пазарджик.