Рафаел Надал взе втора поредна титла от Ролан Гарос и с това основните клей турнири за годината завършиха. Както всяка година, тенис керванът се пренесе на мъглявия Албион, за да открие мини-сезона на трева. Все повече хора говорят, че турнирите на трева са безсмислени, че преходът от клей на трева е доста труден и т.н. и тази година подготвителните турнири и Уимбълдън донякъде потвърдиха тези мнения - Роджър Федерер трудно "проходи" на трева в Хале и размаза всички за четвъртата си титла на All England Lawn Tennis and Cricket Club; в предградието на Лондон - Куинс, Лейтън Хюит взе четвърта титла, а в Нотингам и Хертогенбош титлите си защитиха съответно Ришар Гаске и Марио Анчич. Накратко - никакви изненади и сравнително скучни мачове в сравнение с клей шедьоври като Федерер - Надал в Рим или Надал - Матьо в Париж. Но всичко по реда си...

Веднага след крайно болезнената си загуба на финала на Ролан Гарос, Федерер трябваше тепърва да привиква на играта на трева, а това, както знаем, не е никак просто - от техниката на плъзгане да преминеш на ситни крачки; от игра с дълги разигравания да почнеш да завършваш разиграванията максимално бързо; от силно лифтирани удари на удари с много горно въртене и т.н. При това след изпуснат шанс за голям шлем и на турнир, където мотивацията да победиш за четвърти път почти липсва. Но въпреки всичко, Родж възкръсна и взе своята четвърта корона (това беше първият му турнир, където взима 4 поредни титли - след като в Дубай се размина, в Хале и Уимбълдън това стана факт). Жребият също беше безмилостен към световния номер едно - още във втори кръг той игра с Ришар Гаске и го победи след три сета много технична игра. На 1/4финалите обаче дойде най-сериозното препятствие пред Федерер не само в турнира, а изобщо през годината, ако не броим Надал и Хаас в Мелбърн. Най-дребничкият тенисист в елита, белгиецът Оливие Рошу, имаше три мачбола срещу Федерер (един от тях на свой сервис), но ръката на Федерер не трепна и след безброй обрати и драми (както и няколко опита за инфаркт от моя страна ;) Острието взе своето в три тайбрека. Срещу Хаас и Бердих, очевидно навлязъл във форма, Федерер победи малко по-лесно и така взе петата си титла за годината.

В същото време, на турнира Куинс, където беше събран далеч по-равностоен и класен състав, имахме отново четирикратен победител, но това не беше Анди Родик (с титли между 2003 и 2005), а позабравеният бивш номер едно Лейтън Хюит. Хюит, който нямаше титла от януари 2005, напомни за класата си след лесна победа на финала над играещия без настроение Джеймс Блейк. Преди този мач, обаче, Лейтън трябва до голяма степен да благодари на късмета и на съдиите. В първите два кръга той победи в три сета Фернандо Висенте и Звяра Макс Мирний, като вторият определено имаше шансове за победа. На 1/4финал се състоя вторият му пореден мач срещу Надал (след РГ) и озито имаше щастието Рафа да се контузи в гърба при 1-1 сета. На полуфинала пък Тим Хенман обърна Хюит и започна отлично третия сет, но тогава три спорни съдийски решения в рамките на един-два гейма изнервиха Хенман и той предаде мача на Хюит. Родик, който поне на този турнир винаги е показвал класа, се изложи срещу Блейк и стигна най-ниската точка в играта си. Тогава обаче се разбра, че Анди е наел за свой треньор Джими Конърс, нещо което повлия изключително много на играта му по-нататък.

През следващата седмица основните претенденти за титла в Лондон не играха в турнири, докато Ришар Гаске и Марио Анчич защитиха титлите си в Нотингам и Ден Бош. Интересното беше, че за тях това бяха вторите титли не само на тези турнири, но и въобще в кариерата им. Събитието в Нотингам, обаче, беше завръщането на позабравения Йонас Бьоркман. 34-годишният шведски шоумен, който дотогава имаше едва две победи през годината, мина като на парад до финала, но силите му стигнаха дотам. Все пак той направи сериозна заявка за Уимбълдън, където направи може би най-голямото чудо на годината. В Холандия Анчич също както Федерер миналата седмица имаше проблеми с аклиматизацията към тревата в началото, но с титлата си влезе в топ 10 за втори път в кариерата си.

И така, стигнахме един от върховете на сезона изобщо - Уимбълдън, неофициалното световно първенство по тенис. Може би трябва да започнем оттам, че този път дъждът не беше толкова редовен и не провали голяма част от мачовете, дори не се наложи да се играе в първата неделя. Настилката още на третия ден беше нещо средно между трева и клей, а традиционните силови играчи (сервис воле най-вече) почти отсъстваха - и все пак в горната част на схемата те имаха известен успех. Фаворит за титлата беше разбира се Роджър Федерер, носител на отличието за предните три години, но имаше и мнения, че след разочарованието в Париж ще му бъде трудно да защити титлата си. Освен това жребият пак не беше благосклонен за световния номер едно и му прати в първи кръг Гаске. Но още след първия сет на турнира, Фед показа, че въпросът е не дали, а как ще победи. В Мелбърн той постави четири геврека, но изгуби пет сета. В Лондон той беше близо до това да стане първият след Бьорн Борг, който да вземе титлата без изгубен сет. Крайният резултат от наказателната акция на Острието - безпроблемна титла, четири сета на нула (включително на полуфинала и финала?!), едва четири допуснати пробива (два преди финала), като от тези четири единствено от Надал в началото на втория сет беше в равностоен момент. Но извън цифрите остана усещането, че публиката гледа най-великият състезател на трева. Все пак докато достигне рекордите на Борг (пет поредни титли) и Сампрас (седем общо), Роджър трябва още малко да се потруди. През целия турнир Фед играеше спокойно, уверено и дори от самото му излъчване беше ясно, че той няма да сдаде титлата. След атракциите срещу Гаске и Хенман в началото последваха мачове с Маю, Бердих и Анчич - все силови тенисисти, двама от тях сервис-воле, които е по-трудно да бъдат пробити. Но тактиката на Федерер беше елементарна - спокойно на собствен сервис и към края лек напън за пробив. Съперник на полуфинала на швейцареца, обаче, не беше нито Налбандиан, нито Блейк или някой друг, а... Йонас Бьоркман. Лично за мен това беше най-куриозният и странен момент от цялата година - един бивш номер 4, който играе единствено на двойки, а при синглите отвреме навреме играе за кеф; един тенисист с пределно старомодна и прекалено технична игра, която беше актуална преди 5-10 години; един страхотен шоумен и любимец на публиката загуби разгромно от Федерер, но преди това направи шедьоври с партньора си на двойки Макс Мирний и с чеха Радек Щепанек (приятел на Мартина Хингис), които победи в пет сета. И двата мача имаха всичко, за да се превърнат в легендарни - залог, драма, шоу, техника, обрати... В другата половина на схемата фаворити за финала бяха Хюит и Родик, традиционни специалисти на трева и бивши номер едно. Много хора бяха склонни да подценят Надал, който миналата година беше достигнал едва до втори кръг. Испанецът, обаче, имаше много удобен жребий и без никой да е очаквал, изскочи на финала. Родик и Хюит затвърдиха мнението, че се намират в много слаба форма, губейки съответно от Анди Мъри и Багдатис. Така се стигна до повторение на финала на Ролан Гарос, нещо което не беше ставало от 30 години. За много хора една победа на Надал и на любимата за Федерер трева щеше да значи, че царуването на Родж е приключило и идва нова ера. И наистина, след пет поредни загуби и все по-голямо снижаване на разликата между двамата, Федерер беше под изключително напрежение. Още в самото начало на мача между двамата, обаче, той разсея съмненията, че няма да издържи на напрежението. 6-0 за 25 минути и Надал беше включен в огромната листа на "нулирани" от швейцареца играчи. Това ядоса испанеца, който още в началото на втория сет проби и не даде шанс на Федерер да върне пробива до 5-4, когато сервира за сета. Тогава с много прецизна игра и няколко грешки на световния номер 2, Роджър върна пробива и стигна тайбрек. Там предимно с опит и по-добър сервис той взе и втория сет. Но когато всички очакваха мачът да приключи в три сета, Федерер така и не съумя да вземе пробив и се стигна до нов тайбрек. Нервно начало на Федерер и победа за Надал със 7-2 точки. Сега пък очакванията бяха Надал да обърне мача в своя полза, но още във втория му сервис гейм, една наивна грешка от смаш осигури комфортна преднина на Федерер. Въпреки, че швейцарецът за пореден път показа слабостта си да се отпуска при сериозна преднина, той заключи мача още на първия си мачбол при 5-4. Четвърта поредна титла на Ол-Инглънд Клъб, осма от Шлема, шеста за годината, осма общо на трева (трето място, с по 10 са Конърс и Сампрас). Сезонът на трева също беше практически приключил, макар че в Нюпорт се проведе турнир две седмици по-късно.

...София-окръг и Пазарджик.