Много принцип, много скрупул, много клише. Опс, и морал много.

Нали се сещаш, че след обсъждане на страховете, мераците, слабостите и морала (в лицето на добрите намерения) накрая ще достигнем до извода, че ще направиш това, което най-пълно ще задоволи егоизма ти. Било начесването на крастата, било вземането на решение да не се подаваш на изкушението или каквото и да е. Защото ако отидеш и наебеш пича ще е открито егоистично. Ако, обаче, желайки да запазиш самоуважение, да не нараниш много умния ти сегашен пич, да спазиш някакви морални норми (ако вярваме на Оскар Уайлд моралът сам по себе си е неморален), ако желаейки да запазиш сегашният си комфорт не го наебеш, това също ще е егоистично. Е, в една по-лицеприятна форма, но все същия стар, добър, жизненоважен егоизъм. Защото егоизмът е точно това - да правиш нещата по начин, който те кара да се чувстваш добре. И излиза, че както и да постъпиш в основата на действията ти ще е егоизмът. А дилемата ти е дали да постъпиш егоистично или да постъпиш егоистично. Демек дали да постъпиш така, че да се чувстваш добре или така, че да се почувстваш добре. Е, нали разбираш, че единствения човек, който знае какво трябва да направиш за да се почувстваш добре си ти.

Независимо какво ти каже електоратът тук ти ще постъпиш егоистично. И слава Богу. Иначе ще излезе, че си идиот. Всъщност, като се замисля и стигам до извода, че не съм прав. Електоратът може да ти помогне да осъзнаеш, коя от двете възможности е по-добра за теб. Въпреки, че не вярвам. Ти знаеш как ще постъпиш. Наспорти мен, обаче, ще сбъркаш. Ама аз съм като попа от онзи виц:
- Какво ще пиеш, дядо попе: вино или ракия?
- И бира, чедо, и бира! - отвърнал попът.

Баси безсмисленото писание стана, ама ще го пусна,че много време го писах. :)