10 години са ужасно много време, ужасно, та чак плаши...1/4 активен човешки живот. Толкова неща са се се променили, че..може и нищо да не е останало от онова, някогашното, доколкото го е имало.
Откъде ти хрумна, че нещо може да е живо след толкова време, особено щом човекът си има своето настояще и пр.
Страх те е дали ще е същото, ако го е имало. Може и да те деруги дали все още ще му въздействаш, ако някога си.
Много са особени такива срещи, малко е странно, когато ми се е случвало, в повечето случаи ми е било забавно и лежерно, нещата отминавайки просто придобиват друг ъгъл. Приятно е било да се видя с някое старо гадже, в общия случай. Но 10 години...мхм..много време.
Струва ми се, че страстите поутихват, особено щом хората си имат новото ежедневие, собствената си реалност, която никак, ама никак не включва другия. Онова за очите, може би, наистина е вярно.
Страх е имало, само ако съм се чувствала несигурна, неуверена, податлива и зависима, затова съм избягвала срещи.
|