Мда .. темата е разкошна, с много дълбок нюанс .. за размисъл.
Прави са повечето другарки тук, че почти не подлежи на анализ и описание. И аз много мислих, а не е да не ми се е случвало .. неведнъж дори. Ти, мисля, си хванала нишката. Не е отдаване, щото е много меко казано. Не е и малка смърт, щото съзнанието, че го правиш и си го правила, е ясно. Връщане е, гмуркане, потапяне, най-съкровено и чисто към първичното. Всяка жена иска да има поне един мъж, на който да каже, покаже - владееш ме ! .. без дилеми, въпроси няма, его няма, кожа няма .. Простичко .. като истина, ясно .. като усет. Ключа за някои жени е тялото и онзи момент, дето наричаме "малката смърт". Малцина се онези, дето отключват и душите си тъй.
Не знам дали ще стане ясно на автора, но послание е то .. и молитва - Казвам ти, мъжо .. Владееш ме ! Ето ме, гола, твоя, това съм .. и го искам да е така !

Пъ Съ: Апропо .. много голяма отговорност е.



Системата е хризантема .. синджиро си иде, козата я нема.