Замислих се над темата ти и първата ми асоция беше за любов. Такъв момент, който може изобщо да не е по време на секс, който може да споделен и от двамата едновременно. Усещане за обич и приемане и липса на потребност от какъвто и да било контрол. После се замислих защо питаш точно в този клуб и рамкираш така въпроса си, и мисля, че е защото на повечето хора е по-лесно да им се случи в такова състояние на временно умо-затъмнение, защото достатъчно истинска силна и споделена любов много рядко се случва, която да настрои душата на тази честота... и затова е по-лесно да се мине през тялото.
Какво е желанието точно? Вероятно желание да се върне нещо безвъзвратно изгубено, споменът за ранното детство, първите месеци, първите дни на живот, когато бебето е светът, бебето е мама, беззащитно е и затова тя му дава всичко - тя произвежда любов, ласки, храна, топло, вода, всичко. После в живота човек спира да бъде беззащитен, но и спира да изпитва толкова чисти, прости емоции без вечните нюанси, които са нещо прекрасно, но уморяват. А може би копнежът е за по-далече... преди раждането, както много поети са го описали - Нирвана.
Френския стих за малката смърт, който бяха пуснали, се добрижава до идеята. Не ми харесва особено самото стихотворение, ами заглавието.




Но не свързвам оставянето в ръцете на другия със секса. Той може да е метафора, и "ръцете" да са метафора, и оставянето да се случи без да се е случило. За повечето хора е може би мечта.
Преди доста часове бях писала началото на поста, сега го пускам без да се чета, сигурно може да се изчисти и не знам доколко е по темата и доколко аз съм по темата, но това е отговорът ми, защото знам, че питаш от научен интерес и психологическо любопитство, което уважавам като мотивация.