Оставянето в ръцете на другия, освен от кефа, е продиктувано от доверието. Даже предпоставено.
Просто устроени сме. Като попаднеш на пасващия, възбуждащия, желания и наличен партньор, какво повече? Стига се до кулминацията, знаем какв е тогава, знаем и след това какво е, и билета за нощния влак също.
Предиграта много помага за достигането на това състояние, за което говориш, не е достатъчна обаче.
А "вземане-даване", за мен го има в секса тип "молим ти се, отпусни малко плът, няма да съжаляваш". Какво значи "вземане-даване". Като правите френска само свирки ли правите, или И се кефите на набъбващия, вкусен, прав/крив кур, който го изследвате отгоре до долу по наръбения релеф, а ?Или пък мъжете - лижещите. Да не би пък те да не се кефят, особено като заохкате и загърчите, и потечете. Оставянето го разбирам като признание, послание, знак към другия:както и да ме подхванеш - кеф ми е, знам, че няма да ме нараниш, с теб съм, еби ме колкото искаш, мили, и колкото сили имаш също. :))
Доверието, това прави разликата според мен. Защото с много можеш да си паснеш.
|