и аз съм преживяла част от този ад, но мен ме спаси друго. И досега се чудя на собствените си реакции, може би е било някаква интуиция в критична ситуация.
Първо че явно съм имала някакъв късмет че не ми е налетял истински изверг, и че аз въпреки страха си съм доловила това и съм видяла човека в него. И докато ме ругаеше че се боря да се измъкна, му казах "Защо го правиш, защо мислиш че нямаше да те харесвам ако се беше държал мило с мен... защо не ме покани на кафе, -така се прави?"
и знаете ли какво стана -този човек сякаш се отърси от нещо, спря се стана, дори подаде ми ръка да се изправя и ме поведе на кафе...
Беше и по-силен и по-бърз от мене и нямаше никакъв смисъл да бягам, щях само да го накарам да се почувства излъган и да отприщя наново цялата му агресия, а и бях далече от къщи, не можех да съм сигурна че някой от кафето щеше за ми помогне и да се наеме да ме изпрати до вкъщи или да ме защити.
Това което разказвам е това как аз си обяснявам действията си, тогава действах.. някак инстинктивно, според усещането си, сякаш мозъка ми беше напълно изключил, поне така се усещах. И досега си сдпомням много странно не какво съм виждала и чеувала а как съм усещала че СА нещата.
И се държах сякаш нищо не е станало, усмихвах се. Може би това че първо оказах съпротива, също изглежда го е отблъснало и отрезвило по някакъв начин, незнам.
Някак си съм върнала човешкото в него. Седнахме, поръча ми сок и нещо се отприщи в него и започна да разказва- войник бил, за тази вечер го пуснали в отпуска и като се върнал заварва приятелката си и най-добрия си приятел да се чукат.
Причерняло му и просто избягал ... мисля че освен всичко се срамуваше и от това че е избягал вместо да пребие приятеля си не беше само предателството и от двамата... и както не бил на себе си налетял на мен...
В никакъв случай не го оправдавам, но тогава осъзнах нещо- всички сме слаби и всички може да изгубим контрол, но нагоните на мъжете са толкова по силни от нашите, че когато изгубят контрол могат да се превърнат в истински животни. Имам усещането че именно любовта на жените в живота им първо на майката, най-вече държи мъжете далеч от това състояние. Ние жените имаме този късмет последиците от загубата на контрол при нас да не са такива, от които да ти се иска да скочиш от някой мост защото не можеш да понесеш мисълта да живееш с това което си сторил.
Въпреки годините страх ако се налага да избирам предпочитам да съм жертвата отколкото насилника, защото човек може да се пречисти от това което са му причинили, може дори някога да събере сили да прости, а как да се пречисти от това което сам е сторил, как да прости на себе си? Наистина ли мислите че тези изроди са такива 24 часа в денонощието? Не вярвам.
Последиците от един опит за изнасилване, в съзнанието на жената са същите като фази и отношение към света след това както и от самото изнасилване, не ги подценявайте.
Но исках все пак да ви кажа че не всички мъже са потенциални изверги, понякога малко съчувствие и приемане може да ги върне към човешкото им лица.
Понякога когато ти си в беда трябва да помогнеш на другия именно за да помогнеш на себе си.

Редактирано от fascinatingoceanid на 02.10.06 23:18.