... или придобиваш мания за контрол... Контролът, който трябва да ти гарантира сигурност, че никога вече няма да си ”слабата”. Слабостта те ужасява. Започваш да вярваш, че сама си най-силна. А всичко е толкова лесно, когато си толкова сама. Понякога трябва да отстъпваш крачка назад пред минаващото метро, защото крачката напред е толкова лесна.
Рано или късно разбираш, че животът се състои от милион и триста неща, които не можеш да контролираш. Завърта се порочен кръг, в който истеричната необходимост да си силна контролира теб - възприятията ти, отношенията ти с хората, това, което очакваш от себе си... и в който всяка ситуация, пред която се почувстваш безпомощна, те хвърля в паника и ступор... блокира ти мислите и реакциите... кара те да се мразиш... и да си отмъщаваш... да си причиняваш болка, защото болката ти връща усещането за живот... вкарва въздух в дробовете ти... Понякога се опитваш да се умориш от глад, това те кара да се чувстваш силна, да имаш контрол над това тяло, което ти е чуждо... което има спомени, впечатани в клетките... дисоциация на тяло и дух... После пропадаш в другата крайност, тъпчеш се с храна, но чувството за вина е силно... повръщаш... не го искаш това тяло, което те е предало... което е допуснало да бъде из-насилено... слабо, женско, по дяволите, за какво ти е... заслужава си болките...
Започваш да привличаш хора, които имат нужда от опора. Излъчваш сила. Скоро ти омръзват. Нощем си мислиш колко много искаш да можеш да се облегнеш, да се отпуснеш... а сутрин се сепваш ”Боже, луда ли съм”... и пак играеш непоклатимата, непревземаемата, недокоснатата, недосегаемата... Самотата е висока и просторна. Противоречието е втората ти природа. Не можеш да се помириш със себе си. Още по-малко да си простиш.
Нараняваш тези, които се опитват да се грижат за теб, защото не умееш да получаваш. Означава да се отвориш. Да допуснеш. Ужасява те. Въздухът никога не стига.
Неотдавна блъснах един господин със сако и вратовръзка насред Графа, защото ме докосна, за да ми каже, че ми е развързана обувката. Рефлекторно удрям всеки, който се доближи отзад. Не понасям отворени врати.
|