1. Вероятността жената до вас да е била жертва на насилие е над 50 процента. Вероятността да ви го признае, е под 20 процента. Цифрите са приблизителни, но дават някаква представа за нещата.

2. Мит е вярването, че изнасилването се случва само на млади, хубави и “засукани” девойчета, които “сами си търсят белята”. Теоретично може да бъде изнасилена абсолютно всяка жена, включително майка ви, сестра ви, дъщеря ви и баба ви. Впрочем вие самият – също, макар и това да се случва наистина рядко.

3. Ако подозирате, че е възможно това да се е случило на ваша близка, най-добре я попитайте директно, но и много деликатно. Направете всичко възможно по интонацията и изражението ви тя да разбере, че сте готов да чуете и разберете всичко и че няма да я накарате да съжали, ако ви се довери.

4. Ако жената до вас реши да ви разкаже за преживения ужас, е възможно да се почувствате безпомощен и неадекватен и да се чудите как да реагирате. Най-доброто възможно нещо, е да я прегърнете – или да направите някакъв подобен жест на нежност и приемане. Думите, които ще кажете, не са толкова важни – най-важното е, тя да разбере, че сте на нейна страна.

5. Ако се окаже, че любимата ви е преживяла насилие, но го научите случайно и от трети източник, не бързайте да се гневите и да я обвинявате, че не ви е казала сама. Причината да не го направи най-вероятно е страхът да не я изоставите и отхвърлите. Този страх едва ли ви касае лично – почти всички жертви на насилие го имат и това е една от най-трудно преодолимите последици от подобно преживяване. Най-добре е да намерите начин деликатно да й покажете, че вече знаете и – най-важното – че това по никакъв начин не променя отношението ви към нея! Това ще й донесе невероятно облекчение и много ще ви сближи.

6. Повечето хора се чувстват зле от темата за насилието, защото инстинктивно се идентифицират или с жертвата или с насилника, а и двата варианта са еднакво неприемливи – това би означавало да се почувствате потенциално застрашени в първия случай или потенциално виновни във втория. Затова много мъже, за да се спасят от чувството за вина, реагират като виктимизират жената (вменяват й вина за това, че е станала жертва). Най-често срещаните митове са от типа “Сама си е виновна, кой я кара да носи къси поли/да се прибира по тъмно” и прочие в този дух. Ако си позволите да повярвате на подобни нелепи клишета, вие всъщност заставате на страната на насилника. За което наистина трябва да се чувствате виновни.

7. Насилието е тема, която не търпи неутралност. Затова колкото и да цените обективността и безпристрастните позиции, не е сега моментът да ги прилагате. Съчувствието към жертвата и гневът към насилника са единственате адекватни и нормални реакции. Разбира се, това правило е изцяло на езика на емоциите, но в случая друг език и така или иначе не е уместен.

8. Бъдете мили и състрадателни, но не се престаравайте и не преигравайте. Това, от което тя има най-силна нужда, е да се почувства разбрана, приета и обичана – но и равнопоставена. Прекаленото съчувствие и щадящо отношение не само, че не й помага, но още повече я “заковава” там, откъдето тя всъщност се опитва да излезе.

9. Много мъже в подобна ситуация силно се изкушават да заемат ролята на рицар-спасител на жената. В умерени дози това е дори красиво, но все пак внимавайте и не се вживявайте прекалено в тази роля. Крайната цел е тя отново да стане здрав, независим и самостоятелен човек, а прекаленото обгрижване и закрила не действат в тази посока.

10. Не се дръжте с нея като с болна, защото тя не е. Болен е този, който е направил това с нея, а не тя самата. Това, което й се е случило, е едно от най-зловещите възможни неща, но дали ще се превърне в съсипваща драма или просто горчив житейски опит зависи както от нея, така и от вас. Има жени, които превъзмогват преживяното и продължават живота си по напълно нормален, щастлив и пълноценен начин. Много вероятно е с вашата жена да стане тъкмо това.

11. Възможно е в резултат от преживяното тя да има сексуални проблеми или затруднения – невъзможност да прави определени неща, страхове, комплекси, липса на желание за секс, трудно стигане до оргазъм. Вероятността от това се засилва, ако насилието се е случило скоро или е било особено жестоко и травмиращо за нея. Темата е деликатна и изисква от вас много внимание, разбиране и нежност. Поощрявайте я да говори за това – да сподели как се чувства, от какво се страхува. Не приемайте тези неща лично, защото те не са насочени към вас. В никакъв случай не я насилвайте и форсирайте! Такива проблеми са винаги преодолими, но е нужно време и търпение. Психотерапията също може страхотно много да помогне.

12. Много мъже смятат връзката с жена, преживяла насилие, за минно поле, по което трябва да се стъпва бавно и внимателно, защото не се знае кога нещо ще ти гръмне изпод краката и защо. Заради това и предпочитат изобщо да избегнат такава връзка. В действителност само премълчаните неща се превръщат в истински мини - и колкото по-дълго се мълчи за тях, толкова по-разрушителни са избухванията на "мините". Ако вашето момиче получи навременна и адекватна помощ, ако има подкрепата на близките си и вашата обич, много вероятно е да се възстанови напълно.

13. Не допускайте "страшната тайна" да се настани като доминираща тема във взаимоотношенията ви и в повод да “стъпвате на пръсти” покрай жена ви (прочетете точка 7 от съветите към жените). Ако усетите, че вашето момиче зацикля в ролята на мъченица и твърде много се вкопчва в “ползите” от тази роля, не се колебайте да й го кажете - деликатно, но честно и твърдо. Ако тя все пак избере да остане в тази роля, сте в пълното си право да откажете да участвате в тази връзка. Обратното би означавало вие на свой ред да се превърнете в нейна жертва.

14. Ако партньорката ви е успяла напълно да превъзмогне случилото се, това най-вероятно няма по никакъв начин да повлияе върху сексуалното й поведение, навици и предпочитания. Мит е, че “такава” жена трябва да бъде “пазена” или пък обратно – че непременно ще я “избие” на садо-мазо удоволствия. Ако наистина го е преодоляла, няма никакъв смисъл да я третирате като “специален случай”. Можете само да се радвате, че имате до себе си силна и жизнена жена.

15. Откритият разговор, изричането на точните думи, приемането, разбирането, доверието, честността, волята за живот – това са доказани “противоотрови” срещу насилието и всичките му последици. Но най-могъщото “лекарство” си остава Любовта – казвам го без капка патос и преувеличение. Просто я обичайте.

Нищо лично.