Знаеш ли как я видях последно. Куцайки като пребито животно. Излезе от метрото погледна ме и отиде на друга пейка, дупеше се да и видя хубаво големия гъз, седна и запали една цигара и ме чакаше да отида при нея. Няма такива позиции при мен, казал съм ти къде ще те чакам и в колко часа, ще ми се въртиш ще ме чакаш аз да идвам при теб, след като си ми се правила на интересна. Бягай си куцай натам. Множо жалка картинка. И за какво куцаше? Защото близо половин година преди това, вместо да сме заедно някъде, на нея само и се било чатило с часове. И ми вика, слизам за пица. Минава сума и време, викам и кво става? Ами не знам си кво ще си лягам. Ъ? ок Какво се оказва, пребила се по стълбите да бърза да вземе пицата и да се върне да ми пише. Ама се е намляла. Глезена и пълен леш. И аз какво да направя? Не ми се продължава защото много се изнервям. Не мога да отговарям за глупавите решения на някой друг, само за своите! А нейните глупави решения следваха едно след друго. Мога да те пусна отвъд границите си, но и това си има граници... на простотията

Тази дори да тръгне да умира пак, няма да посмее да ме потърси, постарал съм се! Мога само да и бъда благодарен, че ми отвори очите как трябва да се отнасям с жените. Независимо дали и какви психически травми имат отпреди. Имам чувството че съм си правил експерименти с лабораторен плъх. Не ме ебе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LuxVirtusVeritas на 10.02.23 02:58.