Re: В търсене на работа / Контакти / Споделено

Имам нужда да се развивам. Да правя нещо повече от това сега. Имам повече потенциал, някъде вътрешно го усещам. Но не мога да им го покажа, на тези в чуждите фирми (в нашата потенциалът за развитие е толкова, няма повече). Изправям се пред интервюиращите и си гълтам граматиката. А те гледат под лупа и за най-малкия недостатък са готови да те изхвърлят. Отделно, че когато си много време на едно място, се забиваш само в една област и забравяш останалото, дори да си го знаел. По едно време се опитвах да чета, да решавам задачи, но ми беше прекалено натоварващо, като сложиш и останалите задължения. И като отида, те очакват да знам всичко, защото с 13 години опит трябва да си някакъв бог; отделно и да си супер самоуверен, нахъсан, общителен, ведър, абе да отговаряш на един милион изисквания. А даже и да си всичко това, то пак не е гаранция, че ще те вземат. Винаги може да се появи някой по-добър, или вътрешен човек, или кой знае какъв. Имало голям глад за кадри... ами не, няма. Има навалица от кандидати, кой от кой по-умен и по-хубав. Няма как да се преборя с тях. Освен ако наистина не ме препоръчат познати. Иначе се чувствам безсилна.

П.П. Между другото харесва ми, че във вашия клуб не е като в Психоанализа. Там ако бях пуснала темата, досега щяха да са се събрали поне 100 мнения, от които най-много 10 да са смислени. Всичко друго щяха да са клюки, обсъждания, неверни твърдения, дори караници за нещо съвсем друго... тук е някак си по-интелигентно. Здраво държиш нещата.