Здрасти, Безсънна. Радвам се да те видя.
Първо, не мисля да си сменям професията, аз си я харесвам... поне мислех така... в последно време се питам дали въобще съм за това поприще, и то не защото аз го мисля, а защото разбирачите ми го казват чрез всички тия отхвърляния.
А познати нямам. Имам много колеги, които напуснаха и са в по-добри фирми, но не поддържам връзка с тях и преди не бях близка с тях. Аз съм абсолютно асоциална и имам ужасно малко контакти. Хората, с които общувам, се броят на пръстите на едната ръка.
А това, което уж търся, е издигане в професията и повече пари, да. Защото при нас развитието е бавно и несигурно. И заплатите са ниски (като за такъв специалист). Но честно казано, отчаяна съм. Хубавото е, че поне в тази фирма, където съм, ме ценят, или така си мисля.
Напоследък направо ми се реве, почти постоянно. Струва ми се, че съм абсолютен провал. Винаги съм се мислела за умна, дори ме подиграваха навремето, че съм била зубрачка. И в университета учех с кеф и изкарвах високи оценки, никога не съм късана на изпити. Имах голям ентусиазъм да работя това, което уж правя. Но сега се оказва, че в сравнение с всички гении по фирмите съм не просто посредствена, ами направо не ставам за нищо. И май ще прекратя търсенето. Иначе рискувам да се поболея. Дори в сегашната работа, където винаги съм се справяла, започвам да мисля, че не ставам. Просто отивам към дъното.
Редактирано от blue jewel на 19.07.21 11:27.
|