Понякога завиждам на хората, които цял живот работят една работа, особено пък на едно и също място. Или са сменили най-много три. На мен се случи все да ми е интересно, често като в оная клетва за интересните времена. Ти не си притисната от обстоятелства, за да скочиш, само вътрешната нужда те мъчи. Ами послушай я. Помисли какво свързано с досегашните ти умения би могла да приложиш другаде. Цял живот секретарка и търсиш пак да си секретарка? Това образно казано. Би могла да си нещо друго. Стартираш с което си научила досега и едновременно да трябва да научиш нещо ново и да правиш нещо ново около това. Другият вариант е да постъпиш смело на сегашното си място и сама да си вземеш задачи и отговорности, които в момента не са твоя работа. Кой да знае, че можеш повече, ако не свършиш нещо неочаквано, и то се окаже умно и свършено добре. Не са ти приятни колегите, не са ти разбрани шефовете, значи излитай. Показваш ли страх и снишение по интервюта, на новите хора не им трябваш. Ти не търсиш да се паркираш някъде на спокойствие с по-висока заплата, а си решена да постигнеш нещо и да бъдеш полезна, това искат да видят. Трябва да си го показала, а за да покажеш, трябва да го разбереш. Няма да ти подарят позиция и да ти ръкопляскат, ти си човекът, който да си я вземе. Приемаш в себе си, че влизаш в борба, и това е живот. Светлина. Да направиш нещо различно, да си готова да учиш, да не те е страх, че ще ти връчат задачи извън твоята компетенция. Човек си, можеш да учиш. Така трябва да се наместиш отвътре в себе си, за да го усетят и другите, всички с които по интервюта говориш. Това ти е пътят, аз го виждам така. Много полезни са кротките хора, вършещи досадни рутинни задачи, независимо колко са сложни самите задачи. Стоят си наоколо и си цъцкат, никой не ги вижда, и си влачат. Да, със сигурност някой би искал да има такъв човек, но това, което искаш ти, не е да седиш като черноработник на едно и също място и да си спуснала завесата, ти искаш повече, настрой се за повече.

Аз не мога да си представя какво е да си имал десет години сигурна работа и да решиш да се откъснеш. Мога само да предполагам, че за човек вътре в ситуацията е ужасно. Не знаеш дали няма да се прецакаш. Обаче го виж така - ще работиш живот и здраве още двайсет-трийсет години. Имаш шанс да надминеш сегашните десет на друго място. Семейство имаш, гладна няма да останеш. Бъдещите си години можеш да направиш по-добри от тези до сега. Повярваш ли, че има и друг живот, всеки, който говори с теб, ще го усети. Ще те отхвърлят още купчина работодатели, но един ще види, че си уверена в бъдещето и ще те поиска.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!