|
Да са живи и здрави телефоните, новите, модерните. Толко свикнах да разчитам на него, че без телефон направо без глава. В моя има едно, Вундерлист. Пишеш си работи в тоя Вундерлист, неща за пазаруване например. Може го споделиш с некой, понеже две глави, дори загубени, повече от една. Пиша аз "панта за шкафчето на терасата" и на Бессънка и изкукуригва телефона къдет я осведомява да снабди с тоя чарк докат разхожда по железариите.
Дет се казва, всичко почна като тръгнах за Фантастико по ангцунг. "И кафето ти свършва" чух Бессънно медено гласче докат си обувах обущата. Тутакси реших да го запомна, бунтара в мене отказа да си го запише. Студено, пръзаливо, и приятно. Избрах си технически изправна количка с регулирана предница, диференциал койт не вие и потеглих плавно на втора, понеже пързаливо. Тогава отворих Вундерлиста.
Имам свойството да регистрирам веднага проблемите в една система, от сички 15-тина неща в списъка неколко ми светнаха в червено!
- мека гъба
- пронто
- веро
- сметана
Погледнах с умиление "литиева/силиконова смазка", съжалих че съдбата не ми отредила да съм в ЕМ Комплект 33 и се върнах на "мека гъба". Знам ги къде са, изрезах се между стелажите и са паркирах с поднасяне срещу гъбите. Пипам, мачкам, твърдеят ми, майка им мечка.
В софтуерите прават едни хелп файлове, кат се чудиш какво, отиваш там и четеш. Тоя списък, обаче, хелп файла му е модератор! Излагация, пратили те да свършиш работа, ти създаваш проблеми, звъниш, питаш, досаждаш!
Не намирам компромисно решение, звъня. Да прескачам гъбите, нямало в тоя магазин подходящи. Отдъхвам, ентусиазирам се и за няма пет минути съм намерил вече стелажите с веротата. А нали се притеснявам че може да съм тъп, пробвам да си пиша домашното понекога - отворих списъка още преди да изляза и питах "кво е Пронто и верото веро ли е или неква друга марка". Пронтото ми го показа, флакон, никога не бих заподозрял, а верото да е зелено от евтините, добре мие. С един замах изскубах две бутилки от стелажите, с различно валутно тегло да нема тън-мън, и почнах се оглеждам за пронтооооо.
Петнайс минути по-късно, прегледал 4 пъти всичко от превръзките през пастите за зъби до кучешките дивотии, стиснал зъби и твърдо решен да се не обаждам повече по телефона, отидох и се предадох на охраната. Онзи ме погледна със съжаление, "след мен" вика, и ме заведе при кучешките снакове.
- Тука беше?!?!?! - върти се и се оглежда даней настъпил пеперуда.
Подпита още един двама къде е Пронтото, ония го пращаха при кучешкото, докат една осведомена лелка подметна паролата "промоция".
- А! Вярно! Е там са до касата! На промоция!
Три модела Пронто, но изобщо им не дадох шанс - грабнах едното и другите се напраих не съм ги видел. Е в тоя момент са почувствах господар на вътрешния пазар като един Боко Борисов закрачих заплашително накъмто стелажа с млечните неща. Него го знаех, знаех и че сметаната от семейство млечни. Е да, ама от Брюксел са го били предвидили това мое вдъхновение, сметаната я не виждам. След неколко минути бехме трима коит гледаме за сметана, секи стиска списък. Пускам плахо запитване до Бессънното в скайпа и ми се отговаря мигновено "над фризерите срещу млякото". Понеже съм хванал една извара коят е "над млякото срещу фризерите", решавам че гледам верно, но не намирам.
Не съм общественик, но може би понеже вече са чувствах попрепатил, необяснимо се усетих отговорен за теглото на другите двама. На охраната вече гледах като на боен другар и свойски го викнах пак да помага. Дойде човека, добри хора наемат в магазина, само тоя къдет аранжира стоките ме съмнява. Не можа да я намери тая сметана, но дойде помощ от публиката - жената от щанда с маслините - "е там след био млякото, до кашкавала ..."
Гледам я, квасена сметана. Мислех че търся от оная дето е кат гъсто мляко, знаеш, в кафето, но това американско мислене. Разбира се че в родината на бациликус булгарикус сметаната е квасена.
Тъкмо когат вадя нещата на касата съобразявам че имаше още нещо ..... звъня отчаяно!
- Бессъницо мари, какво ми каза на излизане да взема?
- Кафе.
- .... еее ....
Прибрах се без кафе. Ми то дори не е в списъка. Всичко е точно.
Да де, ама не. Сметаната, нали се сещаш, се оказва грешна, трябвало си друга, течна. Обяснява ми се пак, мен все трябва ми се обяснява, "над фризерите срещу млякото" ... и тогава чак забелезвам разликата с "над млякото срещу фризерите".
Без кафе как да е, но Бессънното милейди готви и нощем, е така за кеф. Обувам се и на бегом обратно в магазина и при фризерите, без количка. Гледам, вфризера - сладоледи. Над тях - горчица и кетчуп. По-нататък, пици, а над пиците - пресно млекоооо. Защо там бе, отсрещния стелаж целият омлечЕн, защо над пиците, и как да съобраза кат взема пица да ида при сладоледа за кетчуп?!?!
Добре че между тия млека над пиците имаше и една единственнна сметана. Натоварих я, съобразих да взема и кафе, видях любимия сок на Бессънното та награбих и него и право на опашката за касата. Чакам си натоварен без количка, гледам си бръснарски ножчета, дъвфки, тик-таки и чакам се дореда с чувство за преизпълнен списък. Е тъкмо почна ме сканира касиерката и съобразявам - забравил съм чантата! Чантата с протофейла с парите!
Натам ми се не обеснява. Три пъти за късмет, каза Бессънното. Повече препятствия нямаше ако не броим че вратата блокира и ме не пуска в магазина. Насилих я, писна аларма, доде охраната, спогледахме се с разбиране и нищо си не казахме. И това щото с тоя анцуг, мързя ме да обуя дънките къдет одлично се събира портфейл в задния джоб.
Некой да разполага с логическата схема на аранжьорите на стоки по магазините? Лудото прави списък прочетох, а и на друг ще му трябва.
|
Карък!
