|
В отговор на:
Бях в националния отбор за Международната олимпиада по математика ... в началото на 90-те.
Ти си страхотен.
Аз бях само веднъж и отпаднах във 2-ри кръг. Квесторите предложиха, ако има някой с идеи относно проблемите, да излезе на дъската и помогне на останалите, и, естествено, Нюк, лековерният, се втурна като пешка на шахматна дъска да обяснява що за глупости му се върти в главата, нито една от които беше всякаква част от решението на всяка една от задачите.
Не успях да реша самостоятелно нищо от задачите.
След това кандидатствах за НПМГ и разплетох всички задачи без изключение – и това е вероятно моят най-велик, т.е. "велик", успех в живота – с пълно 6, но след това, на изпита за СМГ се провалих на една задача с гъбки и получих оценка само 5 точка 125, което ми отреди място в дъното на таблицата и после, почти до края на гимназиалното си образование, съучениците ми ме третираха като най-глупавият и наивен палячо, като дори една съученичка ми каза, че с тази оценка, съм влязъл с пари, тоест с подкуп.
Наскоро научих от баща ми, че това всъщност не е вярно. Питах го по всевъзможни начини и той утвърди, че не е плащал пари на никого, освен на частния учител – г-н Симеонов, който е вторият след баща ми, на когото дължа най-много по отношение на математиката. Това означава редовно платен курс и нищо повече.
В крайна сметка завърших като "най-големият психопат", както бивш съученик каза, с когото по-късно се скарах и сега не е дори мой приятел във Фейсбук, но все пак завърших тази гимназия – предпоследен (или поне така ми казаха, реално аз вярвам, че бях последен) с GPA 4.42.
След това татко ме научи да интегрирам много добре, но не отлично, и това е, където моите познания в областта на математиката свършват.
Той е стигал до 3-ти кръг на олимпиада и е завършил със златен медал ПМГ „Иван Вазов“. Майка – със сребърен. Така са награждавали там и тогава – по един медал за всеки от първите трима. Инженер е, макар че университетската му диплома не е така безупречна както гимназиалната.
Виждаш ли, неговата майка е израстнала на село, а дядо му почина там, пък баща му, гражданинът, го е изоставил на 16-годишна възраст поради инфаркт – което не рисува много интересна и красива картина. Тоест, цял живот – беднотия до шия и постоянното броене на стотинки и левчета за нищо повече от едно полуразбито семейство.
И разбираш, че и на майка родителите са от село също.
Сега караме с по 800 лв месечно, които едва стигат за това, което показах – едно прилично работно бюро за мен, което, мисля, аз заслужавам с оглед това, че за сертификата се трудих твърдо и усърдно, и доколкото моят муден ум позволява.
Знам, че това ми отрежда един живот който няма да е много дълголетен и изпълнен с щастие от успехи, но, разбира се, нямам друга опция освен да го извървя докрай, пък било то и с периодичните буци в гърлото и плачещи късогледи очи. Старая се доколкото мога – да плача само сам, защото, както всички останали, не обичам да привличам внимание с жалкостта си и просто я крия.
А то аз всъщност и по начало не обичам толкова ученето по математика, колкото да чета романи и енциклопедични статии, и неизменно спирам в един момент, вместо да продължа с четенето, понеже винаги си спомням как, когато бях дете, не успяхме да съберем цялата колекция детски енциклопедии, а само около 3/4 от нея. Реално, като малък аз четях преидимно детски истории, а не учебници. Както и в гимназията – Дон Кихот и Тютюн, и Кристин, Гняв, Мизъри и Сърца в Атлантида на Стивън Кинг. Не успях да довърша Клетниците, и любимата ми книга като дете беше Пипи и една друга, със старогръцки митове и легенди.
Давайки си сметка за всичко това, единственото, което ми хрумва, че си заслужава да работя върху – е поредният целогодишен курс унижения в Британика. В момента съм на ниво 76/100 и мечтая да достигна 80 за оценка Отличен. Вероятно след още 5-6 години бих могъл да си помисля и за повече, може би 95 един прекрасен ден, но на засега е абсурдно дори да мисля за такава оценка и аз даже съм започнал да забравям езика, а знанията ми деградират.
Някаква изгладняла в бедността си откровеност вътре в мен иска да взема всички тези 19 точки наведнъж, ала това би било прекалено дързък скок и въобще не знам нито как бих могъл да го прескоча, нито дали ще съумея да запазя своят здрав разум, когато се приземя там някъде натрошен от моята собствена глупост.
Може би до 2030-та, ако съм все още жив, ще съм постигнал заветните 100 точки, но сега, ако искам да извлека някаква полза от запланувания курс по английски, ще трябва да съхраня тази мечта в едно от душевните ми чекмеджета.
Никога не съм се чувствал толкова уморен и не съм спал вече повече от 48 часа. Опасявам се, че това би могло да прични мозъчен инсулт.
Честно казано истински се възхищавам на хора като теб и вероятно в личност аз щях да се отровя от завист от твоите житейски успехи.
Обаче ти не ме жали и разкажи – къде и какво си завършил в образованието си, за преживяванията ти, не само в националния отбор по математика, но и в семейството, за успехите... To e интересно, никога не съм срещал човек като теб.
|
Re: аре юруш на маслините! [re: expat]
