Почвам да си мисля, че никоя жена няма да погледне върху мен като на потенциален материал за баща, никога, най-малкото заради пушенето и си давам сметка, че това е причината да съм сам – как бих могъл да съм, след като дори и да стана, ще си занемаря родителските задължения... Че аз съм пушил през цели 65% от досегашния си живот!

Познавам поне 2-ма съвсем успешни бащи. Единият е моят зъболекар и той отказа цигарите преди поне 5 години, някъде около 50-те. Синът му завърши две висши и немската в София. Миналата седмица бях при него да ми оправи две пломби за 15-20 минути и му споделих, че "Трябва да откажа цигарите за да стана по-обработваем пациент", а той ми отвърна – "Действай!" Нищо по-малко глупаво не ми дойде наум. Лекува ми зъбите от дете и веднъж карах сноуборд на Лалето с него. Той е отличен скиор и, макар че не му смогвам изобщо на карането, все пак се създаде някакъв минимален социален контакт встрани от професията му.

Другият не пуши от минимум 12 години насам и ми беше шеф, отказа ги на около 40. Един от малкото действително честни и почтени, и съвсем истински български милионери, макар да не притежава баснословно богатство. И него познавам от дете, гледал съм Том и Джери у тях и съм влизал в стаята на дъщеря му. Никога не бях виждал по-хубава стая. Тя завърши Американския и е художник, преди работеше в Пиксар.

Завиждам им и на двамата наследника, защото моят баща е вече на 60 и все още не иска, няма воля или каквато е там причината да не е отказал досега пушенето.

Миналата есен навърших 34 и сега е настъпил моментът да реша своята съдба – ще заживея ли здравословно и като трезвеник, или ще си пропилея живота докрай.

Трябва да си наложа най-после това отказване и да спра със себеотравянето си за поне 20 години, а засега съм съумявал да не пуша само малко повече от една и с този мой баща, просто не знам как ще изляза на глава, а и не е редно да го третирам като отговорен за своето самоунищожение. Единствено психоложката може да ми помогне и от Май, обещавам, ще започна да ходя веднъж месечно, най-малкото защото се ненавиждам като пушач. И преди съм споделял с вас, че съм грозен, но лапнал цигара изглеждам наистина много жалко и противно, не просто като грозник, а като тотален мизерник.

Уповавам се единствено на волята на баба ми, понеже тя само веднъж е захапвала цигара с устата си на някакъв банкет за снимката, и само нейният начин на мислене може да ми помогне с преодоляването на тази ужасна зависимост. Даже и тя няма да ми помогне, единствено аз на себе си бих могъл да го направя. Не като Барон Мюнхаузен, а както всеки нормален отказал се от цигарите – просто спираш, изтърпяваш си абстиненцията и заживяваш като разумен човек през останалта част от живота си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите