В детските си години мечтаех, като порасна, ще живея в едно огромно хале, високо, нещо като авторемонтна база. В единия край има платформа, като втори еташ само с парапет, стълба води нагоре до него. Там горе, легло, две бани, едната горе и една доле. Сутрин ставам, права си кафе и седам да си наблюдавам автопарка койт е под мене. И после по цял ден ръчкам и бучкам нещо, омазан до ушите в греси и трансмисионно масло. Така изглежда живота когат не си в него. Влезеш ли, живота прави струва и щте ожени.
Така съм го направил. Три етажа по 120 без терасите, най отдоле сичко е едно помещение 3 метра високо, с бетонен канал, куки за телферите с трегер в плочата.
Обаче по сладко е да си диригент, да казваш само,- това направи, онва направИ, и даже е добре, те да са по умни и кадърни от теб. Ся даже тия 120 не ми стигат, пускам временен навес за чаркалака на сондата, че съм го завил с бризенти и не може се човърка. Сега е тринога, но ще я ъпгрейдвам като сгъваема мачта за жип.
Ама не бързам, това ми е хоби. Днес един път да си прищипя пръста, и цяла седмица съм щастлив.
Може би ще компактирам идеята до тва долу, сега е през един заден мост, през дифа, едната джанта го играе макара, от другата е спирачка и да бяга въртящият момент като падат сто и шейсет кила грездей.
|