за дрехата / Контакти / Споделено

притежавала следователно изключително све¬щена стойност. Но всяко човешко творение се опоро¬чава: напускайки божествените рамене, дрехата слязла в царския двор и после се разпространила измежду буржоазията и народа. Така загубила свещенността си, оставало само да се превърне в социална емблема.
Това отклонение от основния смисъл на дрехата било използвано по образцов начин от Лудвиг XIV, кой¬то предпочитал да вижда благородниците си да се съ¬сипват в дантели и платове отколкото от вътрешни войни и междуособици. Следващите векове са наследи¬ли много от тази идея за кастово-социално облекло. Всяка класа се отличавала с особен костюм. Духовенс¬твото носело расо, магистратурата тога, благород¬ниците шпага, войника униформа. Хората обозначавали чрез начина си на обличане принадлежността си към някаква група или длъжността, която заемали вътре в обществото.
При тези условия лесно можем да си представим как кастовата емблема, дрехата, не закъсняла да се измени в знак на подчинение на обществения кодекс. Вратовръзката може би е най-фрапиращият пример -превръзка, готова да задуши всяко предявяване на пра¬во, юлар, с който водят товарните животни на рабо¬та или към кланицата, самоналожен от поклонника на Златния Телец робски нашийник. Вратовръзката, това е въжето, нахлузено на шията на буржоата от Кале.
В наши дни, в тази епоха на равенство, поне тео¬ретично, начинът на обличане клони към функционално уединяване. Свещеникът изоставя расото си, за да се слее по-добре с масата, отдалечавайки се малко пове¬че по този начин от символичната роля на костюма си. Можем да видим знак за това развитие също и в постепенното изоставяне на шапката, символ на ав¬торитета и утвърждаване на превъзходството.
Върхът на това уединяване без съмнение бе дос¬тигнат от маоистки Китай, който наложи синьото сукно на цялото си население. Под предтекста за равенство, тази мярка се вписваше в действителност в по-обширна програма: ставаше дума да се задушат сексуалните импулси или по-точно да се канализират към труда. С един удар два заека - задържаше се гало¬пиращата демография и се увеличаваше производител¬ността на труда! Отхвърлянето на класовата дреха в полза на уравниловъчната монотонност далеч не пред¬ставляваше освобождаване, а беше в последна сметка крайна форма на обезличаване.
Първият опит за сваляне на тази система беше проведен от хипитата на седемдесетте години, тези Flower People, които захвърлиха на боклука сакото и вратовръзката и ги замениха с ризи на цветя и бижу¬та. Мъже и жени носеха еднакви широки туники, ед¬накви пъстри и индивидуализирани джинси, еднакви дълги коси... Те създадоха първите "дрехи празници", еднополови, предвестници на новото време, ерата на Водолея.
* * *
Защото, често, дрехата е също оръдие за сексуа¬лната диференциация или по-точно е станала такова. Действително, гърците са носели еднаква туника за двата пола, хитона, освен при някои обстоятелства, когато жената се разграничавала чрез бижутата, или прическата си. В Европа до Средновековието, време¬то на дворовете на любовта, дрехата е била почти еднаква за всички.
Във Франция принудителните труфила за жените дължим на Франсоа I . Този, когото често представяли като голям почитател на женската раса, в действи¬телност трябва да е хранел към нея тайна омраза. Докато преди неговото царуване дворцовите дами но¬сели свободно облекло, рокли с гъвкавостта и лекота¬та на втора кожа, Франсоа I измислил инструменти¬те, които щели да пристягат жената и да я угнетя¬ват социално. За да я накара да върви по-добре в крак, той й наложил котурните, тези дървени подметки, ви¬соки десет сантиметра, които осакатявали походка¬та й. Оттогава женската талия била пристегната от възглавнички, предшественици на корсета, докато движенията на главата били ограничавани от просло¬вутите колосани плисирани яки, които стягали врата. Гази мода на ceкcиcткo подчинение била изобретение на Франсоа I. Той не позволявал на жените да се дви-жат, да се еманципират. Ако ги обичал, то било само опитомени, принизени до ранга на предмети. Вероятно дълбоко в себе си е изпитвал свещен ужас от тях. Това поробване продължило през следващите векове в най-различни изтънчени форми. Историята все пак помни няколко сензационни изключения като писател¬ката Жорж Санд, както и други "неморални" и "скан¬дални" жени...

и така нататък...

Пако Рабан подкрепя тезата ти за вратъвръзката.