|
Знаеш ли, като дете бях диспансеризирана с вроден хроничен пиелонефрит, а някаква снимка при бронхопневмония показала само един бъбрек, другият си на място, но нещо останал в зародиш, и айде оттам значи още по-страшно. Поне два пъти годишно бях в болница. Няма да забравя една година като постъпих чак в края на януари, една сестра, още й помня името! - Николаева от вратата направо ми се накара - айде бе, ти ни забрави! Първата асамблея пропуснах заради тъпата болница, естествено пак вътре бях! И все си мислех защо на мен бе, защо все аз болна, на другите нищо им няма. И какво стана. След седми клас /някъде там, а може и по-рано, не помня/ всичко спря. Сякаш като пораснах тялото ми реши, че тая така няма да стане. И здрава! На един ехограф след години /за гастрит нещо/ жената ми рецитира - това такааа, това такаааа, ляв бъбрек така, десен бъбрек така и аз СТОП!, какъв десен бъбрек?!! Пораснал! И здрав! Провериха го всякак, там контрасти, неща, не си спомням, не стига, че нормално голям, ами за капак и работи! Ох, дълго стана, но просто исках да кажа, че с времето слушайки хорските страдания, се убедих, че не е така както съм мислела като малка, всички имат проблеми, а всъщност аз съм добре. И днес, макар да не ми хареса, че някакви капаченца по кръвоподаването ми са почнали да сдават багажа, пак бях доволна. На нищо от което за други разни проблеми ме питаха не казах да. Благодарна съм. По някакъв странен начин. Както когато един котлон на петнайсетгодишната ми печка изгърмя - усмихнах се, направо се зарадвах - след толкова време предана служба да й се прецака само един котлон! Така че някак вярвам, че няма да се наложи да се измъчвам, благодарна съм, защото с моя ненормален живот е подарък да ми е повредено само това.
|
Re: оооо... [re: dama spatia]
(ГюрМих)
Re: оооо...