напротив
имаме задължения към родителите си
и както ще и да ти звучи - и към обществото
живеем в социален свят и това е положението,
а и сме хора, не може да живеем спрямо инстинкти само

по твоята логика не би трябвало да имаме и задължения към децата,
които създаваме
то и без друго и те не са наши деца, както е казал някой по-мъдър от нас :
"За децата

Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота към себе си.
Те идват чрез вас, но не са от вас.
Въпреки че са с вас, не ви принадлежат.
Вие трябва да им дадете любовта си, но не мислите, защото те имат свои мисли.
Трябва да дадете на телата им дом, но не на душите им, защото те живеят в дома на бъдещето, в който не можете да влезете дори в сънищата си.
Трябва да се опитате да сте такива, каквито сте, но не искайте те да са като вас.
Защото животът не се движи назад и не пребивава във вчера.
Бъдете лъка, от който децата ви, като живи стрели, се изстрелват..."
"Пророкът", Джибран Халил Джубран

говоря по принциип
в конкретния случай - може да стоят различно нещата