, остави математиката. Щото ако подходиш математически, равенство, разбирай баланс няма да намериш. Та за това да го погледнем човешки...
За мен, човек е длъжен единствено и само на себе си, на това което има като чувства, мисли и душевни, духовни изживявания. На никого нищо не дължиш даже и на детето си. Ти си му майка не защото си длъжна, а защото така си решила, така го усещаш - грижовно, не е защото си му длъжна. Така и с всички хора....
Каквото решиш това ще е ... И знам че тук идват скрупулите и предразсъдъците, оказва се, че и те не са лошо нещо, дълго време мислех, че те са за да ни пречат, но не е така, те са за да загладят ръбчетата, които явно ни боцкат, но това е друга тема.

Та казано сега сухо и практично, ако майка ти не се е справила добре с теб /аз не мисля че е така обаче, въпреки всичко, ти си хубав човек/ не значи, че ти трябва да се представиш лошо като дъщеря... Не се насилвай, прави това което ти е на сърце, тя човещината ще ти подскаже как да постъпиш.

п.п. наскоро имах подобно изживяване - на кратко: осъзнах че от пубертета изилам много ядосана, обидена на родителите си и това го бях умишлено забравила, но всъщност е нужно да им простя и да се науча да ги обичам безусловно... За това прозрение ми помогнаха други хора, а също и думите от разказ на Хайтов - "Мъртва ме в гроба положи и тогаз ме целуни!" .... така ли искам да е?