въпросът е без база за сравнение, няма как практически да сравним "добрия човек", който само чувства с "добрия човек", който само показва. можем да ги сравняваме само умозрително, гадаейки за съществуването или несъществуването на невидимото, за достоверността или недостоверността на видимото. /абе майя*, пак асоциацийка/ въпреки че можем да си изградим /не/доверчивост към едното или другото, това често зависи от конкретния житейски опит.
а в по-общия случай - не виждам как може да се противопостави чувстването на правенето, освен ако е съзнателно /правиш съзнателно нещо различно, от това, което чувстваш/, на пук например, или от лицемерие.
другия начин е едното - например чувстването - да е илюзорно, а подсъзнателно да чувстваш друго и да действаш в съотвествие с това друго. казано с думи прости, прИмата е върху чувството - ако чувстваш нещо, това което правиш, ще е в негова подкрепа или в нарочно негово тотално отрицание, рядко ще се разминават безпричинно и само в част от стоте процента. освен ако не си добър прикривач, но да не навлизаме тука в едни други теории.

е има и трети вариант, но той се получава при специфични условия - чувствата са неизменни, но нова ситуация, внезапно разширяване на възможностите за действие те подбужда към дела, които са в противоречие с чувствата. това противоречие обаче веднага се изглажда, когато намериш новия баланс, и си дадеш сметка, на кое държиш повече - на това, което искаш, усещаш или на другото, което можеш, но не искаш. незнам дали се изразявам много ясно.


...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...

Редактирано от Mapжeнa на 07.03.06 22:27.