Защо трябва да се намесва вярата - доста ирационално измерение - в един спор за опростяване на ситуацията ?
Щото така е най-лесно.
Щото така правим години преди Тери Пратчет да е написал : за да се реши един проблем, проблема трябва да бъде разделен на малки проблемчета, и те на още по-малко проблемчета и да се търси решение на всеки поотделно.
Фантастично че изпит по маркетинг се взима с Тери Пратчет. Е, поне в някои страни !
Вярата е потребност.
Както да си наранен е потребност.
Както да чувстваш е потребност.
Рационалното също е потребност, но на съвсем друго меме (единица мярка за ментално ниво, Кен Уилбъл). Щото на различните нива на спиралата, ние реагираме различно.
От Маслоу насам, който ни подреди потребителските нужди, така че фирмите да не губят стотинка, ние само качваме и слизаме...
Трябва да разгледаме една друга потребност - тази от рационализиране на ситуацията. Аз примерно, бидейки диванен политик, не разглеждам войната като рационална ситуация. Ето защо, решенията взети по време на война не определям като рационални.
Решенията могат да бъдат и рационални.
Но това вече е лидерски стил.
А какво прави един лидер рационален не са емоциите.
Емоциите ме интересуват дотолкова, доколкото е възможно да се измери явлението Рационално решение на проблем спрямо засечени към момента ресурси.
В ресурсите няма нищо емоционално. Те или са там, или не са.
Виж Волен.
Виж трети март.
Силно заредените емоционално ситуации имат тенденция да избиват в конфликт. Тогава,
онези академици, които замериха температурата на двете цивилизации : арабска и западноевропейска, излизат с трети модел.
В същността си той е културен и има за цел да отдели територия за дискутиране на ценности : примерно, фестивал. концерт. Голямо интелектуално събитие. Каквото всъщност предстои тук в момента.
Давам конкретни примери и умишлено свеждам ситуацията до частно, за да разбереш какво пиша. В есенцията си, принадлежността ми към славянската цивилизация е под въпрос. За неразбралите, вече не мога да мисля на един език, в едно измерение. Обучението ми идва свръх - но това са интелектуални драми, от които не се умира
|