ти не умееш да изразяваш мислите си.

не те познавам, да, но зад обърканите думи се докосвам до същността ти или поне до външните й пластове - досега импулсивната преценка за хората в клубовете не ме е подвела нито веднъж с кого би било интересно и полезно да задълбоча отношенията си.

това е като с четенето на книги - не можеш да изчетеш всички книги на света и трябва да подбереш тези, най подходящи за теб по някакъв критерий. и се случва така, че за страшно много книги никога няма да разбереш, за други ще слушаш само като автори и заглавия, за трети ще четеш само рецензии или коментари, четвърти ще захвръляш след първата страница, а пети ще четеш до средата и после ще оставиш или ще ги изгубиш някъде...

нещата стават още по сложни с това, че хората са книги, които продължават да се дописват, докато ги четеш


знам, че не е умна, а за каква се смята не мога да преценя, хората рядко имат ясна визия за себе си.


ще пробвам да разширя речника ти малко - саможив, затворен, необщителен, дръпнат, странен, ексцентричен, мълчалив, нелюбезен, надут.... поведението, което описваш, би могло да доведе до всяко от тези определения за твоята скромна личност, от която не съм бил по различен :)

мен познаваш ли ме? защо тогава не се държиш "надменно" с мен?